Десет факта за търговията с роби и британското участие в нея

imperial_federation_map_of_the_world_showing_the_extent_of_the_british_empire_in_1886_levelled

В средата на 15 век португалски търговци започнали да отвличат хора от Африка и да ги продават на търг. В следващите години ги изпращали в Бразилия, за да работят в плантациите. Така се появил нов международен бизнес – търговия на роби.

В началото на 16 век испанското правителство сключило договор с фламандски търговец за доставка на 4 000 африкански роби годишно.

Англия се включила в търговията с роби по-късно, но бързо се превърнала в най-големия търговец на хора. В доходоносния бизнес участвали всички, които имали поне малко пари – от кралското семейство, депутатите, църковните служители до предците на Джордж Оруел, например. Всичко започнало по време на управлението на кралица Елизабет I и осъществяването на мечтата за световно морско господство на англичаните.

Британски търговци са превозили над 5 млн. африканци към своите колонии в Западните Индии – Барбадос, Ямайка, Британски Вирджински острови в района на Карибско море.

Продължителността на живота на робите бил между 7 – 8 години. Някои умирали още при транспортирането в корабите, други – от болести, а останалите – от жестоките условия на труд и климата. Вероятният общ брой на преминалите през Атлантическия океан към Америка и Карибите африканци надхвърля 12 млн. човека.

В същото време разрастването на търговията финансирала изграждането на нови кораби. Английският флот се нуждаел от все повече млади мъже. Търговците вече не разчитали на доброволци. Те напивали младежи в пъбовете, а на сутринта потърпевшите се събуждали на борда на кораб, отдалечаващ се от сушата.

През 1672 г. била основана Кралската африканска компания, която получила от крал Чарлс II (1660-1685) монопола върху търговията с роби за британските колонии на Карибите.

Корабовладелците имали много работа. От бреговете на Гвинейския залив товарели евтина работна ръка. Продавали хората в Америка, а към Англия връщали стоки, придобити чрез робски труд – захар, памук, кафе, какао, тютюн, индиго. Изтъканият памук разменяли в Африка срещу роби и всичко се повтаряло.

На търговията с роби се дължи богатството на градове като Бристол и Ливърпул.

В края на 18 век отделни мисионери и граждани поискали забрана на робството. Английският парламент приел Закон за отмяна на търговията с роби през 1807 г. Сиера Леоне била определена за колония на освободените роби. Окончателната забрана на робството в Британската империя настъпила със Закона за отмяна на робството през 1833 г. (Slavery Abolition Act). Според него робите получавали пълни равни права след период на адаптация от 4 до 6 години. Кампанията за забрана на търговията с роби била първата кампания за защита на човешките права в света.

 


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.

Карта на владенията на Британската империя през 1886 г.: By Walter Crane under creative commons licence.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

Какво мислите за този постинг?
  • Харесва ми (5)
  • Любопитно (3)
  • Ще го споделя (2)
  • Полезно (1)
  • Забавно (0)
  • Вдъхновяващо (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *