Александра Миразчиева: Не се предавам лесно

Разходки из Лондон представя впечатляващи българи в Лондон. Срещаме ви с Александра Миразчиева.

Родена съм в Пещера. На 19 години отидох да уча в Пловдив. Завършила съм Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство със специалност “Обучение по музика и народно пеене”.

Като студент можех да работя през лятото в САЩ. Първоначално отидох от любопитство да видя тази страна, която познавах от филмите.

Тъй като не знаех английски, първата ми работа в САЩ беше като чистачка в хотел. На третия месец вече се опитвах да говоря. Лятната работа в САЩ ми хареса.

Следващите 4 години лета в САЩ имах по-интересна работа. Работих в увеселителен парк като рисувах деца (facepainting and airbrush tatoos).

Там се запознах с хора от всички краища на света и започнах да се интересувам от различните традиции и ценности на различните народи. Осъзнах, че светът, в който съм живяла, е малък и че има толкова много неща, които искам да видя и науча.

В САЩ също разбрах, че съм силен човек, че мога да се справям сама в трудни ситуации и че мога да постигам целите си като тази да науча език, например.

Озовах се в Лондон по случайност. След като завърших Академията имах планове да отида за постоянно в САЩ. Обаче не получих виза. По същото време в Лондон живееше моя приятелка от училище. При среща на випуска тя ми каза, че ще ми помогне с работа във Великобритания. Така и стана.

Спомням си, че Лондон ми се стори студен, заради хората, който не бяха най – приветливите. Първоначално бях заобиколена от българи, затова в Лондон не почувствах и че съм така далеч от вкъщи. Дори не се налагаше да говоря английски.

Предизвикателства имаше много. В началото чистих къщи и едновременно бях детегледачка. Имаше моменти, в които ми се искаше да се прибера в България и всичко да приключи.

През януари 2014 г. започнах да работя като доброволец в една аптека, тъй като реших, че това е начинът да се измъкна от чистенето на къщи. Харесаха ме в аптеката и ми предложиха работа. Изкарах курс за асистенти. Благодарение на работата се срещнах с прекрасни хора. Те ми помогнаха да започна да давам допълнително уроци на деца по пиано.

Не след дълго обаче разбрах, че фармацията не е моето поприще. Възможност за нова промяна бяха уроците по пиано. Майките на децата ме харесваха и препоръчваха. Непознати започнаха да ме търсят за уроци.

Дипломата ми от Академията в Пловдив ми помогна също. В момента работя като учител в трети клас. Събота и неделя давам частни уроци по  пиано и краснопис.

Изключително борбена съм и не се предавам лесно. Независимо колко е трудно нещо, аз продължавам да опитвам. Научих се да отстоявам себе си и да ценя труда си. Мисля, че това до голяма степен влияе на моя успех.

Продължавам да променям представите си за себе си и света. Като дойдох в Англия, мислих само за работата, а сега и за следване.

Надявам се някой ден да имам собствена школа за деца – място, на което децата ще получават подкрепа от отдадени на работата си педагози.

Не мисля за Брекзит. Добре се чувствам във Великобритания, но няма да е голяма драма, ако трябва да си търся щастието другаде: свят – голям, пък и България винаги ще я има.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *