Българският кръмбъл

Аз съм Бойко. Деси и аз сме създателите на сайта “Разходки из Лондон”.

Вчера бях на събитие в кварталната ни църква в Лондон и се сетих за една история, която искам да разкажа.

Преди година Деси и аз решихме да се запознаем със съседите си. Затова отидохме в местната църква. За възможността да опознаем съседите си точно в църквата научихме от антроположката Кейт Фокс, чиято книга за поведението на англичаните, Watching the English, представяме по глави на нашия сайт. Кейт Фокс казва, че местните църква и пъб са места, където съседите в Англия се запознават и общуват помежду си.

В църквата научихме, че всяка есен енориашите имат обяд (Harvest Lunch – обяд, посветен на реколтата). Традицията е от стари времена, когато след събирането на реколтата всички съседи сядали на общ обяд.

Съседите участват по различен начин в подготовката на храната и провеждането на обяда. Всичко е на доброволни начала. Аз реших да направя десерт. От отговарящите за десертите се очакваше да направят традиционния за Harvest Lunch ябълков сладкиш – apple crumble (епъл кръмбъл).

Не знаех какво е епъл кръмбъл. Никоя от готварските ни книги вкъщи не го включваше. Затова отидох до книжарницата и си купих английска книга за десерти – цели 1000 десерта! – от които 5-6 за различни видове епъл кръмбъл.

Сутринта преди обяда си харесах на снимка един от епъл кръмбълите от книгата с десерти. Направих го. Стана точно като на снимката.

Доволни от резултата, Деси и аз се запътихме към църквата. Виждайки, че носим голяма чиния, една жена пред църквата от любезност ни попита какво носим. С жест на илюзионист позволих на жената да види нашето сладко творение. Очаквах тя да запляска с ръце от възторг. Вместо това, тя попита изпекли ли сме кръмбъла.

Веднага ми стана ясно, че не носим това, което очакват. Обаче се надявах да има някакъв шанс за нашия сладкиш. Толкова беше хубав.

В кухнята, където трябваше да оставим кръмбъла, имаше вече пет други такива. Всичките си приличаха. До тях нашият изглеждаше като от друга планета. Дори формата му беше кръгла.

В края на обяда, по време, на който, всички седяхме заедно на дълги маси, Деси срещу мен, от двете й страни двама съседи, а аз – между техните съпруги, от кухнята донесоха кръмбълите. В купичките, покрити с ванилов крем (кастър сос), никой не можеше да каже чий кръмбъл яде.

Гледах в паничките на съседите да открия в тях нашия кръмбъл. Не го видях никъде и се притесних.

Тогава водещият на обяда каза, че Деси и Бойко са донесли “български кръмбъл” и ни представи на групата. Всички насочиха очи към нас.

Разбира се, “български кръмбъл” няма. Обаче, никой от присъстващите не беше ял “български кръмбъл” и всички искаха да пробват.

Опитах се да обясня, че нашият кръмбъл е английски и че е от английска книга с 1000 десерта. Обяснението ми не направи впечатление на никой, а Деси много се смя.

“Българският кръмбъл” се хареса на съседите ни и за наша изненада ни сближи с тях.

Вчера отново беше Harvest Lunch. Вече се познаваме със съседите ни, които продължават да ни свързват с “българския кръмбъл” – по-добрият кръмбъл.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.

Снимка: jeffreyw under Creative Commons Lincence.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *