Дани Хау: Как да подобрите своя английски (дори ако говорите “перфектно”)

Danni Howe 2

Разходки из Лондон представя Дани Хау, български преводач и учител по английски в Лондон и автор на блог, в който се влюбихме “от пръв поглед”. Този блог разказва истории. Затова е привлекателен. Историите са на български, но са посветени на английски думи. Затова блогът й е необикновен.

“Езикът е ключ към чуждата култура; той разкрива откъде идват хората и накъде отиват”, казва американската писателка Рита Браун. Нейните думи резонират в съзнанието на всеки, който иска да разбере британците, тъй като при тях езикът определя класите и културата на хората, повече от това как изглеждат външно, колко са богати и къде живеят.

Блогът на Дани Хау за английските думи е пътна карта за всеки, който иска да опознае английската култура и британците. За езика тя пише с любов и търпение, които вдъхновяват. Затова я потърсихме и сме доволни за възможността да я представям на умните читатели на  “Разходки из Лондон”.

Нашето познанство започна от твоя блог за английски език. Каква е целта на блога и към кого е насочен? Какво най-много ти харесва в блога?

Водя блога по две причини:

  • Пиша за собствено удоволствие.
  • Защото смятам, че съдържанието на статиите би помогнало на хората. Разглеждам езикови въпроси, но и публикувам разкази за интересни места, които съм посетила – по света и във Великобритания, а също – за бита и нравите на англичаните, за забележителни и мотивиращи личности и събития, за исторически факти.

Първоначално си мислех, че блогът ще бъде с таргет група „Любители на пътешествията“, но хората започнаха да следят с внимание Думите за деня.

Нямах точна представа какви Думи за деня да подбирам, затова започнах с по-лесни, като за начинаещи. Дали защото блогът беше нов, или защото хората вече знаеха тези думи, тези статии бяха по-малко популярни.

Постепенно блогът привлече хора, които професионално се занимават с английски в България, Испания, Германия и Гърция, а също и от българи във Великобритания, както и от желаещи да усъвършенстват езика си. Много се радвам, когато оставят коментари, че написаното им е било полезно и че са научили нещо! Това ми прави деня още по-прекрасен!

В блога най-много ми харесва, че имам свободата и трибуната да пиша каквото ми е на сърце. Това е и голяма отговорност, естествено. Освен че информацията трябва да бъде 100% вярна, съм си изработила правилото да публикувам статиите всеки ден, в един и същи час. Това допринася за моята дисциплинираност и организираност. Единствено съжалявам, че не мога да насмогна да напиша всичко, за което ми се пише.

Най-много от всичко се радвам, че благодарение на блога срещнах интересни и приятни личности.

Професионално се занимаваш с английски. Спомняш ли си какво породи интереса ти към английския?

Най-ранните ми детски спомени са за това, на което играех. Още преди да науча какъвто и да е чужд език, се правех, че говоря на немски, руски, португалски, патагонски, френски, китайски и други езици, които едно съвсем малко дете е било чуло от някъде, че съществуват. „Говорех“ ги с „акцент“, макар че не съм имала понятие как звучат. Това едва ли е било голяма беда, защото моите събеседници бяха котките и куклите ми. Когато пораснах още малко и имах приятелки – момичета около моята възраст, ги „обучих“ на тези езици.

Възрастните не ни разбираха диалозите, но ние си комуникирахме идеално.

Научих се да чета много рано, но нашите не ми вярваха и все си мислеха, че съм запомнила наизуст каквото те са ми чели. Изпитваха ме като ми даваха да прочета документите на дядо ми, който беше застраховател. Бяха едни книжа със странни думи, които не разбирах, но прочитах правилно, сричайки. Така убедих възрастните, че мога. Те от своя страна ме оставиха да си чета книжките сама.

Може би тогава ми се е приискало да мога да пиша и да илюстрирам книгите аз. Проблемът беше, че не можех да пиша букви, но затова пък играех на писател – „описвах“ цели листове с драскулки, представяйки си че пиша писма и книги. В илюстрациите също ме биваше. Бях много продуктивна, но вкъщи не бяха особено доволни от количествата поразена хартия. После баба ме научи да пиша и започнах да играя на учителки, за да мога аз на свой ред да обуча някого. Най-често моите приятелки ги нямаше наоколо, затова преподавах на … котките. Те бяха истински ловджийки и вечно имаха по няколко бебета. Не ги допускаха вкъщи, което беше много жалко. Не помня да съм успяла да науча някое коте да чете и пише, но от тях пипнах някакъв обрив и докторът забрани двете ми най-любими неща: да ям шоколад и да играя с котките! Тогава трябва да е приключила учителската ми кариера, но не за дълго.

Ето ме сега, занимавам се професионално вече толкова години с всичките тези неща: езици, преводи, писане и обучение, и те ми носят голяма радост и удоволствие! Вижте колко е вярно, че детските игри подсказват житейската ни мисия!

Кой най-много ти помогна в изучаването на английски? С какво точно?

Имала съм прекрасни учители и университетски преподаватели, на които съм много благодарна – изключителни личности и професионалисти! Помагало ми е, че са ме поощрявали и са показвали, че се гордеят с мен.

Най-много обаче съм си помогнала сама. Не ме разбирайте погрешно, това не е някакво високо Его. Няма как някой друг да ти даде нещо, ако не си готов да го приемеш. Няма университет или школа в света, която да ти даде цялото знание. Ученето е процес, който тече цял живот и трябва да сме упорити и мотивирани всеки ден. Всичко зависи само от нас!

Коя ти е любимата английска дума и защо?

Fairy tale! (приказка)

Обожавам вълшебните приказки пряко и преносно и вярвам, че животът на всеки един от нас е една вълнуваща приказна история, която пишем всеки ден!

Обичам всички позитивни думи. Голямо удоволствие ми доставят по-изисканите изрази. Харесвам играта на думи и идиоматичните словосъчетания. Колекционирам редки думи.

Коя история с английски думи или език можеш да ни разкажеш?

Всичко ми е интересно и не само в английския, а във всички езици. Преди да посетя някоя неевропейска държава, задължително научавам петдесетина израза и толкова думи, колкото мога да запомня в бързината. Радват ме усмивките на местните, когато ме чуят да казвам нещо на езика им, при това не както в детството ми – на измислен от мен „патагонски“, а със съвсем истински думи, например на тамилски, шона, ндебеле, синхала, хинди, исландски и т.н.

Когато се завърна вкъщи, естествено нямам с кого да упражнявам наученото, затова възродих традицията си от детството да разговарям с котарака. Също като Императора на Свещената римска империя Карл V, който разговарял на немски с конете си.

Лъв


С какви езикови трудностите се сблъскват българите след като се преместят във Великобритания
?

Независимо каква езикова подготовка са имали хората преди да пристигнат тук, винаги се минава през период на адаптация, чиято продължителност е съвсем индивидуална. В началото на всички им е трудно с разбирането. Това е преодолимо.

Истинският проблем обаче е, че някои хора дори не подозират, че не разбират. Обратното, те вярват в: „Аз всичко разбирам, но не мога да говоря“. Това винаги ме усмихва. Когато обучавах групи за напреднали и правехме упражнения за слушане с разбиране, установихме как се заражда клюката (казано на шега). Сериозният факт е, че в група от 10 човека се получават 9 варианта на чутата история.

Всички, които сме във Великобритания имаме огромното предимство да учим на място от местните. Нека хората се отпускат да говорят, да се интегрират, така най-ефективно се учи езикът.

Това важи не само за езика, а за нравите на хората – обичаи, кухня, традиции. Колкото повече знаем за тях, толкова по-естествено започваме да разбираме как биха се изразили те. Защото най-трудното на един език не е граматиката, тя рано или късно се научава, а начинът по който да се изразим като местен.

Друг проблем е „Кога да уча, като нямам време“.  Когато човек има желание, винаги намира време. Не искам да звуча назидателно, но това е абсолютен факт.

Какво трябва да правим, за да овладеем английския? Как ти учиш английски?

Уча всеки ден и имам още много да уча. Това важи за всичко, не само за езика. Помнете: хората не се провалят, отказват се.

Може би много хора си представят ученето на език като засядане вкъщи пред учебника, а всъщност може да се учи през целия ден и навсякъде.

Чували сме да казват в България, че някой говори перфектно чужд език. Има ли такова нещо като перфектно владеене на езика?

Предполагам, че хората влагат в това смисъла на fluent/fluently, т.е. гладко говорене. Хубаво е да се говори без запъване, но то само по себе си не предполага перфектност. Важно е как са построени изреченията, какви думи са използвани, каква е интонацията и т.н.

За да вървим към истинска перфектност, трябва да не пренебрегваме книгите. Хората си служат с много повече думи и се изразяват на по-висок стил в писмената реч, така че това е мястото, където наистина можем да се усъвършенстваме и там няма лимит.

Много хора се фрустрират, тъй като не могат да говорят чужд език, както им се иска. Как би ги успокоила?

Прави ми впечатление, че повечето ни сънародници са много критични към себе си. Това може да е хубаво качество, но в един момент започва да пречи. Ето защо ще им предложа следното: Мили хора, фокусирайте се върху това, което знаете! Това е вашето покълнало семенце! Зарадвайте му се истински! Пет думи да сте научили, това е повече от нула! Когато влезете в тази мисловна рамка, всичко ще ви се случва много по-лесно. Гарантирам! Това важи за всички области на живота, разбира се! Хората не осъзнават колко са богати, защото се фокусират върху това, което нямат и не оценяват активите си.

Когато човек е спокоен, когато има усещането, че напредва и че може, нещата започват да се случват.

Как професионално се занимаваш с английски и български в Лондон?

Обичам да превеждам справочна и икономическа литература, но от много отдавна не съм превеждала книги. Харесва ми да превеждам документация за големи компании. Обожавам замаха, с който се работи, начинът им на мислене.

Работя и с индивидуални клиенти – писмени преводи на всякакви документи, от които нашите сънародници във Великобритания имат нужда. Това е най-голямата ми група клиенти в момента. Точно на тях искам да благодаря за това, че са се обръщали към моите услуги, че са ме препоръчвали на свои познати и че са споделяли с мен радостта си, че документите са им послужили за хубаво. Това ми осветява деня!

Също така преподавам на българи, живеещи в Лондон. Много се радвам на всяка тяхна стъпка и им благодаря, че ми доставят тази емоция да се гордея с техните резултати!

Слон

Блог на Дани: http://translations.bright-and-sparkling.co.uk/блог/
Фейсбус страница: https://www.facebook.com/prevodach/
Телефон: 07411 747 803.
Имейл: office@bright-and-sparkling.co.uk
Вижте също фейсбук групата “Да учим английски заедно”, на която Дани е администратор:
https://www.facebook.com/groups/436117543239115/?fref=ts


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *