Джин с история

gin (2)

На Портобело роуд номер 171 се намира пъбът Portobello Star. Влизаме там, за да опитаме джина, с който този 300-годишен пъб е известен.

Сядаме на бара. Барманът ни прави знак, че веднага, щом се освободи, ще ни обслужи. В този момент той се грижи за сметката на възрастен мъж със зачервено лице.

Виждам празната чашата пред чичото. После виждам и неговите празни очи. Този пъб е като летище, си мисля. Хората идват, зареждат телата си с джин и душите им отлитат в небето като самолети.

Джинът е едно от най-английските питиета, но неговият произход е холандски. В края на 16 век англичаните воюват в Холандия. От войната се прибират с местно питие, което наричат Dutch courage (“холандска смелост”), тъй като холандските войници го пиели преди битките. Първоначално питието се предлагало в аптеките в Англия.

През 1720 г. една четвърт от лондонските домакинства произвеждали свой джин. Напитката става популярна сред бедните. “Пиян за едно пени, смъртно пиян за две пенита”, пише на гравюрата на Хогард – Gin Lane (Улица Джин), нарисувана през 1751 г. По същото време в Лондон са популярни gin palaces (джин палатите) – пъбове без мебели и обзавеждане, в които бедните ходят да се напият.

В средата на 1880 г. се появява сухият джин. Той става популярен сред висшите класи като London dry, макар че съвсем малка част от този вид джин се прави в Лондон. Най-популярното място за производство на джин е Плимут, където го произвеждат от 1793 г.

Джинът се пие винаги разреден, тъй като растителните съставки в него (билки, подправки и т.н.) “оживяват” в коктейлите. Затова джинът е съставка в много от класическите коктейли. Дори мартини-то е коктейл от сух джин и сух вермут.

В миналото са използвали джина като лекарство. Моряците от британската Кралска флота са били лекувани от скорбут с джин, заради хвойната в него. Джин с тоник пък са пиели британските колонизатори, за да се предпазват от малария, тъй като хининът в тоника има анти-маларийно действие. Какво извинение да се пие повече джин и тоник, нали?

Барманът застана до нас. Извади голяма джин копа – голяма чаша като за червено вино – напълни я догоре с лед. После сипа от джина, произведен специално за пъба, който носи неговото име – Portobello Road No. 171, добави тоник и пред нас отряза ивици от кората на грейпфрут. Зави ги както бели и червени конци на мартеница и ги сложи в чашата. После поръси с няколко зърна juniper (дива хвойна).

“Откъде е хвойната?”, питам. Без да изчакам отговора, започвам да пия. Усещам как в гърлото ми влизат холандски войници, лондонски бедняци, моряци, колонизатори, аристократи. Всички оживено махат с ръка. Викат ме да седна до тях. Сега. И аз сядам. После пия пак от студеното питие, с което е известен Лондон. И се превръщам в част от историята на този град и на света.

В неделя, 8 януари, организираме посещение на Британския музей. Заповядайте! Прочетете поканата.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук – натиснете тук – или в Туитър – натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

Какво мислите за този постинг?
  • Харесва ми (16)
  • Вдъхновяващо (4)
  • Ще го споделя (4)
  • Любопитно (3)
  • Полезно (1)
  • Забавно (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *