Хроника за Англиканската църква

Разходки из Лондон се обърна към един българин, англикански свещеник в Лондон, Милен Бенет, (Reverend Milen Bennett), от църквата “Свети Павел” в лондонския квартал Стратфорд с молба да представи историята и основните начала на англиканската църква. Неговият увлекателен разказ помага да опознаем британската култура и традиции.

В началото на 16 век западна Европа е обхваната от религиозни промени.

Дълго време ферментиралото недоволство с някои практики на Католическата църква прехвърля границите на политически и обществено търпимото.

Продажбите на индулгенции (вярващите си плащат, за да получат прошка на греховете си) се превръщат в главната причина един скромен монах и преподавател във Витенберг, Германия, Мартин Лутер, да каже “достатъчно!”.

“Ако нещо не е подкрепено от Библейското откровение, аз не виждам смисъл да бъде налагано и проповядвано от църквата!”.

“Ако позволим на народа да чете Библията това ще отвори портите на беззаконието и ще се нароят всякакви църкви, които ще твърдят, че те са правите вярващи” казват църковните водачи.

“Да така е”, признал Лутер, “но ако това е цената истината да стане достояние за всеки, който я търси, тогава нека бъде така!”.

В този контекст подобно романтично движение се заражда и в католическа Англия. Властите се захващат да угасят всяка искра на несъгласие с Ватикана и крал Хенри VIII (1491-1547)  след като написва емоционално зареден труд в подкрепа на католицизма и срещу идеите на Лутер е удостоен с титлата Fidei Defensor (Защитник на вярата).

Скоро след това обаче Хенри VIII започва да променя отношението си към католическата църква, привлечен от нейните богатства, които желае да управлява. По онова време около една трета от капитала на Англия е в ръцете на католическата Църква и нейните манастири.

Към интереса за господство се прибавя впоследствие гневът на Хенри към папата, след като той отказва да даде развод на английския крал с неговата испанска съпруга, понеже това ще навлече гнева на нейните роднини на престола в Испания.

В периода 1532-1537 г. Хенри изземва цялата власт над църквата и назначава протестанти за архиепископ и епископи. Първият реформаторски архиепсикоп, Томас Кранмер (Thomas Cranmer) (на снимката),  е до днес свързван с литургичната книга на Църква на Англия наречена “Книга на общата молитва”, която макар и редактирана неколкократно,  остава и в 21 век  обединителното и отличително четиво и наръчник на служение за практически почти всички англикански църкви по целия свят.

Thomas Cranmer by Gerlach Flicke.jpg

Проблемът е, че Хенри VIII, който обича новопродобитата власт и титлата “Глава на църквата” няма протестантски убеждения в себе си, но дълбоко католически. Той не приема трите основополагащи принципа на Лутеровата теология:

“Sola Fide, Sola Gratia, Sola Scriptura” “Само вяра, само благодат, само Писанието”.

“Не само вяра, но и дела са нужни за спасението”, поучава Англиканската църквата. “Не само неустоима благодат, но и личен отговор на свободната воля” и “не само Писанието, но и Традицията на църковните отци и учители е необходима за учене на Божиите пътища”.

Въпреки че Томас Кранмер  пише много силно реформаторски требник и наръчник, по места свещениците продължават да служат и проповядват по много католически начин. Това откроява Англиканската църква от другите протестантски църкви.

До днес в англиканската църква продължават да съществуват евангелски и католически течения. Затова службите в отделните църкви са различни. Може да попаднете на църква, където свещеникът е в бяло расо и одежди в цвят според сезона (зелено, червено, бяло, лилаво и златно) и литургията включва кадене на тамян, дълги процесии, химни от “старо време”, специално ударение на Евхаристията и кратка проповед от 8-10 мин.

Също така е възможно да се окажете в църква от същата деноминация, в която службата се състои от песни, кратка евхарситична литургия и дълга проповед от 40-45-мин, което е типично за евангелската традиция, акцентираща  върху обяснението на значението на Библията.

Към двата основни клона на църквата, останали още от времето на Реформацията, можем да добавим и либералното движение, чиито представители не смятат Библията за толкова важен авторитет,  а на първо място за тях  е “разума” и те са първите готови  да преосмислят традиционни институции като брака, например.

В последните 30-40 години много силно влияние придобиват и имат петдесятните и харизматиците, които пък акцентират върху свръхестественото преживяване с Духа Святи. Най-голямата местна църква (Holy Trinity Brompton)  е от тази традиция и сегашният архиепископ на Кентърбъри Джъстин Уелби (Justin Welby) (на снимката) е асоцииран с нея.

Mobilising Faith Communities in Ending Sexual Violence in Conflict

Църквата на Англия, следователно, не е въобще хомогенна група вярващи дори и отвън това да изглежда така.

Също, нещо останало от преди стотици години от това бурно време на търсене своето място под слънцето епископи са членове на Камарата на Лордовете и парламентът трябва да гласува всяка важна промяна или назначение в църквата. Кралицата се води “Висш Управител Църквата”. “Глава на църквата” е заменено с “Управител”, което е кимване към протестантския и евангелски елемент и тяхното настояване, че никой човек не може да бъде глава на църквата Христова, но сам Иисус Христос – Богочовекът, чийто живот, страдания и Възкресение чрез силата на Святия Дух са причината за нейното съществуване.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.

Снимки: Foreign and Commonwealth Office, Gerlach FlickeNational Portrait Gallery under Creative Commons Licence.


 

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

SaveSave

SaveSave

SaveSave

SaveSave

SaveSave

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *