Как англичаните говорят за своите домове

home

Продължаваме резюмето на главата The Home Rules от книгата Watching the English на британската антроположка Kate Fox. 

Независимо от класата си, англичаните говорят за къщите си по един и същи начин.

Правилото на кошмара

Когато англичаните сменят местоживеенето си, те винаги описват това като травмиращо преживяване. Дори когато отиват да живеят на по-добро място, отбелязва Kate Fox.

Акцентът е върху кошмара на преместването. За това, че новият квартал е по-добър или жилището просторно, се мълчи. От слушателите се очаква да потвърждават, че смяната на местожителството е кошмарна, а не да убеждават говорещия в предимствата на новото място. Те са ясни на всички, но за тях не се говори!

Правило да се избягва темата за цената на жилището

Англичаните не говорят за цената на жилището. Забранено е да се пита за цената, казва Kate Fox. Тези, които не могат да живеят, без да знаят колко са платили познатите им за новото жилище, могат да проверят в интернет какви са цените на имотите в квартала. Ако попитат директно, рискуват да загубят контактите с познатите си.

Правилото за обсъждане на подобренията на дома

Kate Fox посочва, че независимо от класата си, англичаните обичайно изразяват неодобрение с вкуса на предишните собственици на дома им. Те започнат подобрения или обясняват, че ще започнат при първа възможност.

Подобряването на домовете е част от живота на англичаните. Но дори да са постигнали изключителни резултати, те не се хвалят с подобренията на жилищата си. Вместо това може да чуете как подчертават неуспехите или описание на новите им планове за ремонти.

Класови разлики

Както с повечето неща в Англия, съществуват класови разлики в говоренето за дома. Представителите на ниските и средната класи разхождат гостите из жилището си, за да им го покажат. Тези от по-горните класи не правят това. Проява на лошо възпитание е гостите да искат да бъдат развеждани из къщите, както и да изразяват гласно възхищението си.

Няма да обидите средната класа или по-ниските класи, ако отбележите, че харесвате тяхното жилище. Но обичайно хората правят това като казват “lovely” (прекрасно) или “very nice” (много хубаво) и се избягват детайли. Възхищението се прави с една-две думи и трае една-две секунди.

Правилото на лошия брокер

Дори да са доволни от брокерите, които са им помогнали за жилището, англичаните по правило не говорят с любов към тях. Причината за това, според Kate Fox, е в характера на работата на брокерите, която включва оценка на личността, социалния статус, вкуса и класата на купувачите и продавачите, и определянето на цена на имота, според всички тези критерии. Англичаните считат това за навлизане в личното им пространство. Приемат го по необходимост в случая, но въпреки това не са щастливи.

Прочетете и другите части на книгата Watching the English на Kate Fox.


Снимки на  Dave Catchpole и Stephen Harris under Creative Commons Licence.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.


Какво мислите за този постинг?
  • Любопитно (14)
  • Полезно (8)
  • Харесва ми (4)
  • Вдъхновяващо (2)
  • Забавно (1)
  • Ще го споделя (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *