Как се отнасят англичаните към работата си?

Big Ben Teo Totev


Продължаваме представянето на книгата Watching the English на английската социална антроположка Kate Fox.

В следващата глава тя разказва за поведението на англичаните по време на работа. Тъй като тази глава е дълга, тук я резюмираме в две части. Както ще стане ясно, англичаните и българите имат различни кодове на поведение на работните си места.

Кейт Фокс е съгласна с наблюдението на чужденците във Великобритания, че англичаните се държат “странно” по време на работа. Според нея, объркването се дължи на това, че англичаните не показват категорично и недвусмислено отношението си към работата. Те не са нито като типичните протестанти (германци или шведи, например), за които работата е “свещена”, нито имат мистичното отношение към труда, както представителите на католическите култури (италианците и испанците, например). Проблемът е, че англичаните не са и по средата.

Кейт Фокс разкрива някои правила на поведение на англичаните по отношение на работата им:

Англичаните са внимателни към работата си, но не са прекалено сериозни.

Оплакването от работата е характерно за англичаните, но въпреки това, те стоически вършат работа си.

Англичаните не понасят лентяите – независимо дали става дума за тези, които мързелуват на работното си място или тези, които са безработни. Това произтича от чувството за справедливост (fairness), което е силно развито във Великобритания. (Това вероятно обяснява защо в офисите дори тези, които мързелуват, изглеждат много заети – добавено от нас.)

Англичаните могат да твърдят, че биха оставили работата си, но в действителност работата е тясно свързана с личната и социалната им идентичност. За някои това е, защото се страхуват, че няма да гледат на тях с добро око, ако са без работа, а за други, защото работата е въпрос на престиж.

Англичаните донасят на работните си места чувството си за хумор. Тъй като английският хумор е ироничен, без гримаси и жестове и без шум, за много чужденци остава неясен хуморът на работното място. Например, английските колеги, казват:  Oh really! How interesting!, а имат предвид: Не вярвам на това, което казваш. Отегчаваш ме. (Правилата на английския хумор описахме тук).

Друга характерна особеност на англичаните е, че не се взимат прекалено на сериозно. Към всеки, който се изтъква на работното място, се гледа с насмешка. Кейт Фокс отбелязва, че дори учениците във Великобритания не показват публично старание към учебния процес, не изтъкват успехите си и прикриват, че учат с удоволствие.

Обичайно англичаните омаловажават постиженията си и се правят на скромни. Прекаленият ентусиазъм към продукти и услуги, дори когато те са собствени, кара англичаните да се чувстват неловко. Това е една от големите разлики между англичани и американци, например. (Както и между англичани и българи. Английски премиер никога не би казал, че се е срещал с трима папи.)

Следва продължение. Прочетете и другите части на книгата Watching the English на Kate Fox.


Благодарим на Тео за снимките. Харесайте неговата фейсбук страница Teo Totev Photography.
Сайтът на Тео е http://t-e-o.net.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *