Пижо и Пенда в Лондон

And then... the storks came...

Преди години живеех в апартамент в лондонския квартал Ейнджъл (Angel). Съквартирант ми беше млад английски архитект, Николас.

Ник и аз се разбирахме чудесно, въпреки дистанцията, която чувствах между нас. Наскоро се бях преместил в Лондон. Имах нова работа, нови колеги, нов дом, нов квартал. Бях пълен с впечатления и въпроси. Като мой съквартирант Ник беше мой редовен събеседник. Седнали пред телевизора вечер, той ме слушаше, отговаряше на въпросите ми, но щом изядеше вечерята си и изпиеше един Кроненберг, обикновено си отиваше в стаята. Тогава тази дистанция ми се струваше странна. Но днес си давам сметка, че тя е типична за английското поведение. Англичаните държат на личното си пространство и уважават това на хората около тях.

Освен това, бързо разбрах, че Ник е срамежлив. Особено по отношение на непознати хора и най-вече жени. Когато имах гости, той се извиняваше за безпокойството, бързо си приготвяше вечерята и изчезваше с чинията и бирата в стаята си. Неговото поведение ми беше смешно. Понякога обаче се чувствах неудобно, че заради гостите ми, лишавах Ник от възможността да вечеря пред телевизора в хола.

На първи март, когато излизах за работа, сложих на входната врата на апартамента една голяма мартеница с Пижо и Пенда, която сестра ми беше изпратила от България. Спомням си, че като се върнах от офиса вечерта и видях мартеницата на вратата си помислих, че никой друг в Лондон няма такава голяма мартеница като моята. Почувствах се много горд и дори реших, че трябва да се обадя на сестра ми, за да споделя.

После обаче се залисах във вечерята и други неща и забравих за мартеницата. Късно вечерта телефонът иззвъня. Беше Ник. Помислих, че не го разбирам като ме попита дали може да се върне вкъщи. Още повече се обърках като научих, че е пред вратата на апартамента. Както бях с телефона до ухото си, излязох бързо от стаята си. На път към входната врата се чудех дали ключалката й се е повредила. Защо не може да влезе Ник?

Отворих вратата без проблем. Наистина пред нея беше Ник. Попитах го какво става, оглеждайки ключалката. Нищо особено не виждах. Раздвижих нагоре-надолу дръжката на бравата. И тя работеше.

Пред мен костюмираният Ник чакаше някак нетърпеливо. На пода до него лежеше кожената му чанта и покупки от местния Sainsbury’s.

“Защо не можеш да влезеш?”, попитах Ник. Вместо отговор той посочи с очи към външната страна на вратата. Погледнах и аз натам. Оттам ме гледаха големите Пижо и Пенда.

“Това е мартеница, Ник! Българите си разменят мартеници на 1 март. Тази е по-голяма и затова съм я сложил на вратата. Влизай, ще ти дам и на теб една. Сестра ми е пратила няколко от България.” Ник влезе. Остави да му вържа мартеницата на ръката и бързо се скри в стаята си.

След около час той се появи в хола. Идваше от кухнята с чиния с вечерята си. Седна до мен да гледа телевизия. Докато вървяха новините от деня, Ник се нахрани. После ми разказа за своите вечерни преживявания. Не можех да повярвам, че те бяха причинени от моята мартеница на входната врата.

Както обикновено, Ник се върнал към седем часа вкъщи. На входната врата на апартамента видял нещо непознато да виси. Големи мъж и жена от конци. В бяло и червено. Висящите пред вкъщи мъж и жена го смутили. Не знаел какво да направи. Постоял пред вратата, огледал се, ослушал се. Нищо. Предположил, че с висящите мъж и жена искам тайно да го известя за нещо. Какво ли? Първото нещо, което си бил помислил е, че искам да му кажа, че съм с жена вкъщи, т.е. да не ме притеснява. И какъвто си беше стеснителен, Ник решил, че обяснението е правдоподобно. Затова направил кръгом и отишъл в кварталния пъб. След няколко бири, обаче, огладнял. Затова отишъл до магазина и напазарувал. После се забързал към вкъщи, защото от бирите в пъба се нуждаел от тоалетна. Предполагал, че гостенката ми си е тръгнала вече и може спокойно да се прибере. Обаче на вратата отново висели непознатите мъж и жена в червено и бяло и го гледали.

“Бях на зор.”, каза Ник. “Трябваше ми тоалетната. Затова се обадих. Много се зарадвах, когато отвори.”

Не си спомням какви бяха новините по телевизията този ден. За мен новината на деня беше идването на българските Пижо и Пенда в Лондон и смущението, което предизвикаха тук.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.

Снимка Klearchos Kapoutsis under Creative Commons Licence


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

 

One thought

  1. Много ме разсмя! Нямам чак такава случка с мартеници в Лондон, но редовно като тръгнех да си закачам мартеницата в някой местен парк всяка година, намирах някое дърво или храст вече обсипани с десетки мартеници от сънародници.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *