Пламен Антов: В търсене на изгубения език

„Писането на поезия е да се изтеглиш / сам от блатото за косата си“, заявява Пламен Антов в стихотворението „Проглас към книгата Битие“, публикувано в излязлата в края на миналата година най-нова негова книга „Поетът е хтонично същество“ (Ерго, 2015). В нея се съдържа философска и политическа поезия, фрагменти и фотографии… записки, заради които сме благодарни, че поетът (не) е загубил химикалката си по време на проникновените си ходенията в природата. Или казано с неговите думи:

„…и ето ти приключение: бъркайки в джоба, изведнъж установявам, че съм си загубил химикалката.

Не, това не е просто приключение, това е гигантски цивилизационен катаклизъм, принудително връщане в архаичната култура на паметта. Не ми оставаше нищо друго, освен да поема обратно по следата си, забил поглед в снега – назад, в търсене на изгубения език.

За щастие, намерих го. И написах това.“ (Пламен Антов)

PlamenAntov_Peru_1


Проглас към книгата Битие

Така както чрез мене живее езикът –
така чрез него и аз.
И както неотделими са в тези стихове
материя и глас.
Писането на поезия е да се изтеглиш
сам от блатото за косата си –
така Бог от думите „вода“ и „пръст“
е направил самото блато.
Ти си, поете – само ти – мисълта на света,
от която той израства и се разклонява,
както паячето на своята нишка
се люлее в празнотата
безименна.
Затова си така отговорен пред всичко:
пред съществуващите неща – че съществуват,
и пред несъществуващите – за същото.

Пламен Антов

(Стихотворението е публикувано в бр. 5 на сп. НО ПОЕЗИЯ)

 

Пламен Антов (1964) е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Има широки изследователски интереси, свързани с процесите в съвременната българска литература, а също с области като: философия на Просвещението и българска възрожденска литература/култура, модерност и постмодерност, символизъм, теория на романа. Автор на много научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009) и „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010). Работи в различни сфери и жанрове на художествената литература (където е причисляван към българския постмодернизъм). Автор на книги с поезия, разкази, пиеси. Последно е изляза книгата му „Поетът е хтонично същество“ (Ерго, 2015).

 

На снимката: Пламен Антов на Мачу Пикчу, Перу

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочетете също какво Пламен Антов казва за Лондон.


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

One thought

  1. Приемам поезията като концентрирана емоционалност, висша форма на словесност. Търся я, защото ме вълнува и знам, че поетите не са случайни хора. Призвани са да ни покажат красотата на езика, да ни развълнуват и да оставят “в сърцата ни поне една драскотина”. За жалост, постмодернизмът ми действа разсъдъчно и хладно, не може да ме докосне. Вината е в мене, защото съм от друго поколение, доста далечно на младите поети. Затова пък Антов има своя принос в областта на езика и предполагам, че неговите връстници го приемат много по-адекватно от мен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *