Преди да започне филмът

Inventions of Steve Jobs - Exhibit at WIPO

Знаете ли какво е media junket?

Ако обичате да ходите на кино, тази история ще ви е интересна. Гледах на специална прожекция новия филм “Стив Джобс”, после ядох сандвичи от сьомга в петзвезден хотел, докато чаках актрисата Кейт Уинслет да ме приеме, после я гледах в очите 19 минути и 36 секунди, докато тя споделяше впечатленията си от филма. Всичко това преживях по време на моя media junket в Лондон.

Junket означава банкет. Така се наричат още пътуванията на държавни служители на обществени разноски. Media junket е промотиране на продукт, при което разноските на журналиста се поемат от създателя на продукта. Най-често думата се използва за промотиране на филми. В случая, моята поканата дойде от Юнивърсъл Студио, компанията, която е създала филма “Стив Джобс”.

Как изглежда media junket?

Сигурно сте гледали филма “Нотинг Хил”. Спомняте ли си сцената, в която книжарят (Хю Грант) е поканен в петзвездния хотел Риц в Лондон от известната актриса (Джулия Робъртс)? Хю Грант мислеше, че отива на романтична среща, а се оказа, че попада на промоция на новия филм на актрисата. Тя представяше филма пред журналисти. Хю Грант не беше журналист и не беше гледал филма. Въпреки че се обърка, все пак запази хладнокръвие. Представяйки се като репортер от списанието “Коне и хрътки”, той се яви пред Джулия Робъртс и между тях се проведе следния незабравим диалог:

Аз много харесах филма. Чудя се дали възнамерявахте да включите повече коне в него?

Мм, искаше ни се. Но беше определено трудно, тъй като действието на филма се развива в космоса.

Филмът „Нотинг Хил“ дава представа за атмосферата на media junket.

Моят Media junket

Ако трябваше да напиша сценарий за моя media junket на филма “Стив Джобс”, първата сцена щеше да е пътуване в Лондон.

Утрин. Хора във влака, после в автобус. Всички пътници са зъбили носове във вестници или в смарт телефоните си. Четат. Или слушат нещо със слушалки. Много от телефоните са iphone. Едно момичето с огромна раница, невчесана коса, до което седя в автобуса, пише на компютър MacBook. В Лондон много хора ползват продуктите на Епъл.

Втора сцена: гледане на филма „Стив Джобс“

Влизам в просторна, нова сградата от метал и стъкло. Това е сградата на GoogleUK и NBC Universal. Застанала пред оранжева стена, млада китайка ме посреща във фоайето. Дава ми бадж. Висок чернокож мъж със слушалка в ухото ме отвежда до входа на киносалон.

До входа стои възрастен мъж с черен костюм. На баджа му пише David Security Officer. Виждам, че му липсват половината зъби. Може би на младини е бил боксьор. Сега е охрана.  Следва разговор между него и мен. Казва ми, че заради работата си гледа един и същи филм по 4 пъти на ден. Поспива ли си, докато е в салона? Не, не може да спи, защото е на работа.

Салонът е малък. Като влизам, в него са 7 човека, пет мъже и две жени. Те са журналисти. Всички без един носят очила. Средна възраст – 42 години. На толкова съм и аз. Аз също съм с очила.

Космическа тишина. После Земята в логото на Universal се завърта и филмът започва.

Трета сцена: интервю с актрисата Кейт Уинслет

Влизане в петзвезден хотел (Коринтия, точно до Уайтхол Гардънс в Лондон). Настаняване в хотелска стая, в центъра й има кръгла маса, на която са разположени диктофони и мобилни телефони с външни микрофони. Петима мъже и две жени седят около масата. Едно от местата е свободно. В стаята е студено, вратата на банята е отворена. Мъжът най-близо до банята става и затваря вратата.

В този момент се появава Кейт Уинслет – романтичната млада жена от филма „Титаник“. Сяда на празното място на масата. Започва да оглежда всеки от останалите. “Срещали ли сме се вече?”, присвива очи, сякаш се опитва да си спомни. “Със сигурност не. Аз щях да си спомням.”, отговарям.

Първият въпрос е дали Стив Джобс е бил наистина ужасен човек. Този филм е за Стив Джобс, а Джоана, героинята на Кейт Уинслет, има второстепенна роля на жена, която не прави впечатление с външността си. Дори не разпознах веднага актрисата, щом се появи на екрана. Говори със странен акцент, носи големи очила.

На срещата Кейт Уинслет е облечена с бяла плетена блуза. Седи непринудено, но очите й са съсредоточени. Над устната има малка бенка. Носи четири златни пръстена на едната ръка и един на другата. Златни звездички на ушите. На врата – медальон с буквата B.

Уинслет казва, че не е срещала Стив Джобс и затова няма лична представа за него. За Стив Джобс е научила от книгата на Уолтър Айзъксън “Стив Джобс”, която Аарон Соркин използва за основа на своя сценарий за филма и от истинската Джоана, която е прототип на нейната героиня.  Казва, че е впечатлена от отношението на Стив Джобс към работата му и от обожанието на хората към него. После  имитира Джоана, която превъзбудено обяснявала как й идвало да убие Джобс, когато я изкарвал от равновесие за дребни неща. После спира и с равен глас съобщава, че Джоана подобно на всички в Епъл обожава Джобс.

Разговорът продължава за това дали филмът е реалистичен. На мен, лично, всичко в този филм ми беше непознато, освен гаражът, в който е направен първия Епъл, както и премиерите на новите продукти на Епъл.

Уинслет казва, че филмът не е биографичен, макар и да са използвани реални истории. Трябвало е да научи много текст, тъй като Соркин не искал актьорите да импровизират. Спомням си, че и в “Социална мрежа” – филмът на Соркин за Фейсбук и Марк Цукърбърг, беше плетеница от диалози.

Филмът е пълен с конфликти. Напрежението започна от първата сцена, в която виждаме как Стив Джобс (в ролята Майкъл Фасбендър) издевателства над своя програмист Анди Херцфелд (Майкъл Щулбарг). После той се кара за издръжка с бивша своя партньорка, от която има дете. Момиченцето глада с големи очи баща си, който не показва никакви чувства. После дори скинхедс се намесват. Следва конфликт с инвеститорите на компанията. Музиката усилва напрежението. Музиката на този филм е супер. Има цигулка, която представя лично вълнение, има опера, която пресъздава величествеността на премиерите на последния продукт на Епъл. Има рок.

Докато гледах този филм, се чувствах като на рок концерт. Всеки двадесет минути Джобс трябваше да излезе на сцената и представи нов компютър на Епъл. Огромни зали, изпълнени с публика, която няма търпение да види новите продукти на компанията. Джобс е посрещан на сцената като рок музикант.

Драмата е не само в Епъл, но и в семейството на Джобс. Компанията е супер, но дали Джобс ще се справи като баща? Дали продуктът му ще е по-добър от човека?

За разлика от създателя на Епъл Кейт Уинслет може да говори за чувствата си. На срещата споделя лични неща. Иска да научи дъщеря си да се радва на това, което прави, и да не мисли за оценките в училище. Има остър език и обича да се шегува с мъже, които се вземат прекалено на сериозно. Много е била щастлива да бъде в един филм с Майкъл Фасбендър и с режисьора Дани Бойл. Мисли, че “Стив Джобс” е първият й филм, който ще искат да видят всичките й познати, заради култа към създадетеля на Епъл.

Неочаквано от вратата едно момиче  известява, че са минали 20 минути. Кейт спира по средата на изречението. Казва довиждане, става от стола, бързо се обръща и излиза. Промоцията на филма свърши.

 Приятно гледане на филма!


На нашия блог Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от блога ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на блога, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.


Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.

Какво мислите за този постинг?
  • Любопитно (7)
  • Харесва ми (4)
  • Вдъхновяващо (3)
  • Забавно (3)
  • Полезно (1)
  • Ще го споделя (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *