Търговците от Карлово и Калофер в Англия от края на 19 век

Етнографката Мила Маева, автор на първото цялостно изследване за българите в Англия: “Българските емигранти в Англия – минало и съвременност”, разказва в “Разходки из Лондон” за историята на българската общност във Великобритания. Този текст е посветен на влиятелното в Англия българско семейство Гешови.

Българските търговци в Англия през Възраждането и първият български банкрут там

Мила Маева

Продължавам да ви разказвам за някои от най-известните български търговци в Англия през 19 век. Двама от тях са синове на търговеца Васил Марков от Карлово, който се занимавал дълги години с търговия с розово масло и лихварство и поддържа тесни връзки с Острова. По-големият – Йордан Марко Вълков, получава британско поданство през 1870 г. Освен че членува в Голямата обединена ложа на английските масони, не бяха открити сведения за неговия живот в Англия.

На снимката е сградата на Голямата масонска ложа в Лондон. Сградата е същестувала, когато Йордан Вълков става член.

В английското преброяване от 1881 и 1891 г. присъства брат му Васил Марко Вълков. Той е роден около 1862 г. и е определен от статистиката като черноморски търговец (Levant Black sea merchant). Той пристига в Англия едва на 19 години и живее в Дидсбъри, в покрайнините на Манчестър, с още българи – Атанас Камбуров, тогава на 21 година, отново търговец, и Борис Георгиев, ученик, на 13 години. Домакинството има и готвач – Ан Робъртс на 48 години. Васил приема британско поданство през 1884 г. и според данните също е член на английската масонска ложа. По-късно през 1886 г. Васил се жени за англичанката Емма и се премества в Ърмстън, малко селце в района на Манчестър. Там те живеят заедно с по-малките сестри на Емма – Джейн (24 г.) и Сара (14 г.). Семейството има три деца – Стефани (родена през 1890 г.), Василка (родена през 1891 г.) и Любица (родена през 1892 г.).

Тъй като търговията с Англия заема важно място в експорта (предимно износ на памук и царевица) и банкерските операции, търговската къща “Христо П. Тъпчилещов” също отваря свой клон в Манчестър. Къщата е основана през 1851 г. в Калофер и действа до 1875 г. като търгува с разнообразни промишлени и селскостопански суровини. Христо Тъпчилещов е търговец с огромен за времето си капитал и един от най-влиятелните българи по това време, който се бори за построяването на българска църква в Истанбул. Той доставя на султанския палат и на военното министерство, на жандармерията и на правителствените затвори месо, масло, сирене, ориз и хляб, дрехи и обувки за войската. Търгува с жито, брашна, разни видове кожи, коприна и пашкули, памук и мед. Дълги години той е доставчик на българската търговска кантора на Евстати Ив. Гешов в Манчестър.

На снимката е Христо Тъпчилещов

След като натрупва значителни средства Тъпчилещов стига до идеята да създаде свой клон в Англия, за да избягне гръцките комисионери и да има по-близък поглед върху европейските борси и стокови пазари. Окуражителен пример дават и други български търговски фирми. Като пример могат да се посочат активните контакти на братята Евлоги и Христо Георгиеви с английския пазар през 60-те и 70-те години, на които Христо предлага съвместното начинание, но те отказват поради висок риск. Въпреки това Тъпчилещов решава да отвори свой клон на Острова. Има дори вече специално подготвен и обучен човек за тази цел. Синът му Петко завършва Робърт колеж в Истанбул и търговия в Търговската академия в Лондон между октомври 1871 и октомври 1872 г. Именно той застава начело на отворения през 1873 г. клон на търговската къща. Въпреки че след няколко години клонът е затворен, но той показва желанието на българите за развитие на активни икономически отношения с Англия през 19 в.

Мила Маева е автор на първото цялостно изследване за българите в Англия: “Българските емигранти в Англия – минало и съвременност”. Книгата може да бъде поръчана онлайн


На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук. Натиснете тук.


Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.


 

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон

Какво мислите за този постинг?
  • Харесва ми (3)
  • Ще го споделя (2)
  • Любопитно (1)
  • Полезно (0)
  • Забавно (0)
  • Вдъхновяващо (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *