В Лондон с Битълс и Кирил Маричков

Групата се събира до паметника на Шерлок Холмс до метростанцията Бейкър Стрийт. Предполагам, че в този момент Шерлок Холмс се опитва да отгатне на какъв език говорим. 

Оказва се, че никой от нас не е бил на концерт на Бийтълс, но всички сме били на концерти на Щурците. Днешната разходка е в памет на Кирил Маричков. Заради него ще посетим места в Лондон, свързани с Бийтълс.

„Избрах да почетем Кирил Маричков по този начин, защото веднъж той каза, че е мечтаел да отиде на концерт на Бийтълс,“ обявявам. „На всяко място, свързано с Бийтълс, ще пуснем една песен на Щурците. Ако имаме късмет, ще видим Пол Макартни, защото ще отидем и пред къщата му.“

Участниците в групата за разходи са на различна възраст, от различни места, с различни професии. Но всички сме доброжелателни и с дух на пътешественици.

В Мерлибън има два адреса, свързани с Бийтълс. Пред апартамент, в който са живели Джордж Харисън и Джон Ленън (вижте синята табелка на сградата зад нас), пускаме песента „Веселина“. После всички се скопчваме около телефона, от чийто Спотифай звучи песента. В този момент си мисля как музиката ни събра накуп, както жадни птици на брега на река. 

Пред апартамент, взет под наем от Ринго Стар, са живели в различни периоди освен него, Джими Хендрикс, както и Джон Ленън и Йоко Оно. 

„Да пуснем песента „Среща“,“ предлага една жена и обяснява, че свързва текста с хора и минали събития. 

Докато слушам, си мисля за младите Джон и Йоко, Ринго и Джими, които са живели в къщата пред нас. Иска ми да могат да дойдат тук техните духовете и този на младия Кирил Маричков. Бих се радвал да ги срещна. После ми хрумва, че щом си мисля всичко това, значи срещата е станала. Колко вълнуващо е, че и те, и ние сме пред апартамента на Ринго Стар. Всъщност не аз направих срещата, а музиката. Нали в този  момент слушаме песента „Среща“!

Пред къщата на Пол Макартни пускаме „Две следи“ на Щурците. Слушаме и гледаме към вратата на къщата. Дали няма да се отвори и да излезе оттам сър Пол?! Песента „Две следи“ е от 1980 г. Мисля си, „Егати, по онова време никой от нас не си е представял, че един ден ще живее в Лондон.“ 

Изведнъж чувствам близки всички участници в днешната разходка. Заради общото минало е. Заради това, че се вълнуваме, докато слушаме „Две следи“ заедно.

"Има различни видове близост. Близостта, която изпитвам в момента, е българска," си мисля. „Ако Пол Макартни отвори вратата, ще види в този момент група българи.“

Сещам се, че имам на телефона си снимки на бийтълсите от колекцията фотографии на Елтън Джон и неговият съпруг Дейвид Фърниш от изложбата Fragile Beauty, която може да бъде видяна тази есен и зима в музея „Виктория и Албърт“.

Модният фотограф Ричърд Аведън снима членовете на групата Бийтълс, облечени с черни палта, в един ден на 11 август 1967 г. Обаче палтата не са еднакви; различните яки са подбрани в зависимост от индивидуалността на музикантите.

Запомняща се е и фотографията на Робърт Фрийман на ботушите на Бийтълс. Оригинална снимка на групата!

Снимаме се пред Аби Роуд Студио след като слушахме песента „Хамлет“ на Щурците.

После се групираме по четирима, за да минем по пешеходната пътека пред студиото, имитирайки известната снимка с Джон, Пол, Ринго и Джордж на корицата на техния албум Аби Роуд. Аз правя снимки на всяка група, а в главата ми продължава да звучи хамлетовския стих: 

„О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още.“

Иска ми се всички тези хора, които снимам как минат по пешеходната пътека като бийтълсите, да имат късмет и успех в живота. Звучи като коледно пожелание, но е такова и в резултат на музиката. Заради нея се чувствам благ и добър. Музиката на Щурците и гласа на Кирил Маричков ни правят добри.

Разходката ни завършва пред онази сграда в центъра на Лондон, от чийто покрив Бийтълс свирят заедно за последен път. От видео записа се вижда, че този ден е бил студен. Днес също е студено, но не изпитваме студ. Вперели сме очи към покрива, представяйки си, че виждаме как свират Бийтълс, но в ушите ни звучи песента „Надежда от Надежда“, която избрахме. 

После си правим снимка с покрива за спомен от днешната разходка.

На път за вкъщи си спомням за вълненията от днешната разходка. Сигурен съм, че участниците в разходката ще си спомнят за Кирил Маричиков, когато отново минат по местата в Лондон, където бяхме днес.

Хрумва ми, че трябва да има едно място в София, което хората, да свързват с Кирил Маричков. Това място ще поражда положителни емоции – усещане за младост, спомени за любов, за вълнения от хубави мелодии и думи, за общност. Защото Кирил Маричков ни даваше и ни дава положителни емоции. Всеки ден при това. 

Текст и снимки: Бойко Боев