За гълъбите и лондончани
Знаете ли, че новото лого на Музея на Лондон е гълъб, кацнал до своето изпражнение? Това не е провокация, а е признание и истина. Лондон не се преструва, че е идеален.
Лондон е като живота - пъстър, противоречив, понякога величествен, понякога мизерен. Има улици, които блестят от история и вечилие, и други, които миришат на неосъществени мечти и упадък.
Пиша това, мислейки за всички, на които в този момент им се струва, че са стъпили в лайната - метафорично.
Мисля си за имигрантите, които се оплакват. Знам, че не е лесно.
Хора, дори да ни се струва, че сме безсилни, винаги може да изберем как да реагираме: да се оплакваме или да се учим, да се вглеждаме в мръсотията или да търсим светлината.
Гълъбът в логото на Музея на Лондон не е просто птица, той е символ на оцеляване, на адаптация, на полет въпреки всичко. Той живее сред нас, в нашите дворове, над нашите покриви.
Гълъбите не се оплакват. Летят, когато могат. Почиват, когато трябва. Не се гневят на града, не се страхуват от мръсотията.
Лондон няма да се промени заради нас, но ние можем да се променим в него. Да се научим къде да стъпваме, как да гледаме, как да живеем. И когато следващия път видим гълъб до лайно, да се усмихнем, защото това е Лондон. И защото вече знаем, че можем да летим.
Като се замисля за Лондон, ставам дървен философ. Прощавайте, ако съм ви досадил.
Автор: Бойко Боев
