Когато момента и мястото ни водят се случват чудеса

Чичо Цецо беше гласът и лицето на квартала в малкия град, където прекарвах при баба и дядо ваканциите. Като малък страдах от това колко бавно минава времето, наблюдавайки как съседът чичо Цецо, който живееше по-надолу по улицата, може с часове да седи привечер на пейката пред къщата си, да яде семки и си говори с всеки, който мине - без значение дали е възрастен или дете.

Сетих за чичо Цецо като излязох от офиса по време на обедната си почивка.

В този момент улицата в Мейфеър ми напомни на улицата на баба и дядо някога - нямаше коли, беше тихо и слънчево.

Какво би направил чичо Цецо, ако беше тук? Сложих ръце в джобовете на панталона си и се запътих се към Гровнър Скуеър да видя как върви ремонтът. По пътя спрях да огледам едно паркирано Ферари. Кимнах на един непознат господин (за разлика от чичо Цецо не познавам хората в квартала).

На Гровнър Скуеър, където вече от 10 месеца върви ремонт, са засадили различни растения, има много нови алеи, работят здраво - чичо Цецо щеше да е доволен от ремонта.

От Маркс и Спенсър на Оксфорд Стрийт си купих едно кремче. Изядох го, докато гледах един млад мъж със сигнална жилетка на Портман Скуеър. Той нещо измерваше.

“Извинете Вие tree surgeon ли сте?”, питам през оградата. (Tree surgeon е човек, който поддържа дърветата.)

Оказа се, че младият мъж е такъв.

“А на колко години са тези дървета?”, питам.

“Точната възраст може се каже, ако бъдат срязани. Но според мен са на около 200 години.”, отговаря.

“Ей, много са стари.”, се чувам да казвам с гласа на чичо Цецо. После се запътвам обратно към офиса.

Понякога трябва да се оставим на момента и мястото да ни водят. Пробвайте - може ви се случват необикновени неща. Например, днес по време на обедната ми почивка сякаш бях попаднал в безвремие; не усещах тиктакането на часовника, а чичо Цецо, който отдавна не е жив, беше в Лондон.

Автор на текста и снимките: Бойко Боев