Светът през очите на Чърчил и британците от 19 век
В мемоарната си книга My Early Life Чърчил разказва как преди сражение срещу бурите (Boers на английски) един от британските военачалници използва опита си от обсадата на Плевен по време на Руско-турската война. Бурите (африканерите) са в Южна Африка, а въпросните сражения между британците и тях са през 1899-1900 г. Как е възможно в Южна Африка британците да обсъждат военни събития от Балканите?
Обяснението е просто – по онова време британските военни са из целия свят. И Балканите, и Южна Африка, колкото и да са отлечени помежду си, са важни за британците през 19-ти век, тъй като Британската империя господства в света.
Мислих си за Британската империя, докато четях My Early Life, която май не е преведена на български. Чърчил ме впечатли с блестящия си английски – ако обичате английския език, ще се възхитите на стила на британския политик – както и с империалистическите му възгледи.
Не познавам български писател или политик в миналото, който има империалистическо мислене за света като това на Чърчил и британците от 19-ти век. Затова акцентът ми в това представянето на книгата на Чърчил My Early Life е върху империалистическите възгледи на автора и сънародниците му от онази епоха.
Преди да говорим за възгледи е важно да знаем как живее в края на 19-ти век Чърчил, който по това време няма и 30 години - вижте го на горната снимка на тази възраст. Чърчил е млад офицер кавалерист в британската армия и кариерата му, като тази на всеки британски военен през 19-ти век, е свързана с пътувания по света. Книгата My Early Life включва спомени за военните мисии на Чърчил в Индия, Египет, Судан и Южна Африка.
Като читател забелязах, че местните култури – обичаи, храна, религия, нрави – не представляват интерес за Чърчил, докато той пътува по света. Това не е случайно, Чърчил добре знае, че по онова време неговите сънародници в Англия се интересуват повече от състоянието на Британската империя и армия, отколкото от живота на местните жители. (Ако случайно си спомняте за Гладстоун, който говори за българите в Османската империя, имайте предвид, че дебатът в британския парламент, заради който се споменават българите, е за британската политика към Османската империя, а не за културата и съдбата на българите.)
През очите на човек от 21-ви век, Чърчил е расист: Чърчил, като повечето британци от 19-ти век, нарича "варвари" местните хора в Индия, Египет и Южна Африка и говори за "цивилизовани" и "нецивилизовани" народи. От първите – които са в Европа (по-специално, западната й част) той се интересува, а вторите заслужават внимание, единствено ако в момента оспорват британската власт над тях.
Британската империята за Чърчил и британците от онова време е източник на просперитет: Освен че споделя как баща му получава акции в южноафрикански минни компании, които му донасят голямо богатство, Чърчил отбелязва просперитета на братанците, които среща в британските колонии.
За британците от края на 19-ти век Британската империя допринася за подобряване на живота на местните хора в колониите: Чърчил пише за влаковете в Южна Африка и Индия, за кораби в Нил, за мелниците и мините на британските колонизатори. За него няма съмнение, че евпорейците допринасят за прогреса в колониите; затова, империализмът е морално оправдан.
Освен че не обръща внимание на местните хора, в книгата си Чърчил не пише за обикновените британски войници, които командва. Британското общество в края на 19-ти век е силно класово разделено и макар по време на война се налага мъжете от отделните класи да се омешат, Чърчил разказва поименно само за офицери и генерали.
За британците от 19-ти век империята е гарант за сигурността на света: Чърчил пише, че няма проблем с исканията за автономия на ирландците, при условие, че те се подчинени на Обединеното кралство; той разбира, че английските миньори живеят зле, но смята, че с техтите проблеми правителството трябва да се занимае само след като смаже миньорските стачки.
Завършвам това малко дълго описание на британците от 19-ти век с това, че в Лондон днес има две улици Плевна (Плевен) и една Варна, които са от времето на Британската империя. Чърчил вероятно не е знаел къде са тези улици в Лондон, но е знаел за връзките на тези градове с Британската империя. Ние разказахме защо тези лондонски улици носят имената на български градове, тук и тук.
Автор: Бойко Боев
