Ваня Мерджанова: С България в сърцето

Нашият сайт представя впечатленията за първия учебен дeн на българчетата в лондонски квартал Бромли на Ваня Мерджанова, чиято всеотдайност  ни вдъхновява. Ще споделяме нейния глас в бъдеще на нашия сайт. 

Странички от моя дневник

14 септември 2018 г., Лондон

След дълго търсене намирам мамината рецепта за  содени питки и превръщам кухнята в малка пекарна. Знам от баба, че месенето на хляб е свещенодействие. И усещам потребност да го направя.

По професия съм учителка. Но тук, в Лондон работя друго. И така....вече 11 години.

Училището, тази липсваща част от пъзела на живота ми, ще заеме мястото си утре.

Докато меся тестото си мисля за хляба.. Той винаги е присъствал в живота на българина, като молба, жертва, магия или любов. А утре, утре ще бъде дар и начало.

Така неусетно правя дузина питки за моите ученици.

Миризмата на хляба събира съквартирантите ми в кухнята. Виждайки, с какъв размах работя, София от Аржентина и Роже от Франция са повече от учудени. Налага се да им обяснявам дълго. Опитват от топлите содени питки. Харесват им и ми пожелават успех.

15 септември, Лондон,
Гара Виктория, 7.30 ч.

Обличам най-хубавата си рокля. Нарамвам две огромни торби, пълни със вълшебства.

В едната, наредени като дечица, завити, още топлички, лежат содените питки. В другата, всичко най-хубаво, което мога да сътворя за един детски празник: влакчета, бухалчета, знаменца, балони.....слънце и усмивки.

Събота е. Рано е. Гара Виктория е все още пуста. За много от хората денят е почивен. Но не и за българските деца, живеещи в лондонския квартал Бромли. Те ще са на училище. Ще се трудят ден повече от връстниците си, защото искат да научат родния език. Аз пътувам към тях с вълнение по-силно от морското

Прекрачвам прага на окъпаната от снощния дъжд църква.

Едно по едно децата пристигат. Гледат ме плахо, но любопитно. Хиляди въпроси, чакат моя отговор.
Черпя ги с питките, разказвам им как съм ги приготвила за тях.

Те се усмихват, и някак ме приемат като близък човек, с грижа за тях.

Гледам родителите, колко съм горда с тях! Oтгледали са тези чудесни деца, преминали са през хиляди трудности и са ги довели днес да се учат.

После ...? - После идва най-хубавото! Хващам детските ръчички и ги повеждам смело, напред.......С България в сърцето!