Зорница Неделчева - полицай в Лондон
Днес ще видим Лондон и Великобритания през очите на Зорница Неделчева, която е полицай в британската столица - на снимката. Special Constable Зорница Неделчева участва в нашия онлайн разговор през август за британската полиция, съд и затвори. Сега я представяме на читателите на сайта bulgariansinlondon.com, защото сме не само впечатлени от това, че наша сънародничка е лондонски полицай, но и защото тя е забележителна личност, достойна за пример как българите в Лондон участват в британския обществен живот. Ето какво ни разказа Зорница Неделчева:
Първата ми работа в Англия беше в собственото ми фото студио. Когато пристигнах със семейството си в тази страна през 2014, децата бяха все още твърде малки и единственото, което можех да си позволя да работя беше нещо от вкъщи. Направих собствено фото студио, в което снимах новородени бебета и малки деца. Занимавах се с това няколко години. Това ми даваше възможност да определям сама работното си време. В България винаги съм се занимавала с частен бизнес - внос на спортни стоки и организиране на събития, свързани с екстремните спортове.
Не познавах никой, който да работи в лондонската полицията, преди да кандидатствам, но онлайн имаше достатъчно информация за цялата процедура. Една от детските ми мечти беше да съм полицай. Винаги съм искала да имам работа, която да е разнообразна, вълнуваща и да няма как да ми омръзне, а полицейската работа е точно такава.
Всичките ми близки ме подкрепиха и казаха, че много би ми подхождала тази работа, тъй като винаги съм обичала адреналина и приключенията. В свободното си време скачам с парашут, имам близо 400 скока, с мъжа ми двамата сме парашутисти, така че адреналинът ми е в кръвта. Това доста ми помага в стресови ситуации да успявам да реагирам бързо и да взимам решения без да се паникьосвам.
В момента съм Special Constable, доколкото ми е известно няма аналог в България на тази позиция. Special Constable е полицай, който работи доброволно без заплащане, заедно с колегите си, които са на редовна служба, като минималните часове, които трябва да направи на месец са 16 часа, но доста от тях правят много повече. Униформата, правата и задълженията са същите, като на полицаите на редовна служба. Също ни изплащат дневна компенсация за храна, както и ползваме безплатен транспорт в Лондон по всяко време, и други привилегии - спестяване от данъци, помощ от правителството при покупка на къща и т.н. Това е една страхотна възможност за тези, които искат да са полицаи, но в същото време вече имат постоянна и добре платена работа, която не искат да напускат. Някои от тях обаче, след като поработят известно време като Special Constable, решават да преминат в последствие на редовна служба със заплата.
Процедурата за започване на работа е продължителна. Единствената трудност беше, че трябваше да отделя страшно много време за учене, тъй като по време на обучението има и изпити - писмени и практически. Почти не ми оставаше време за сън и за семейството, и точно тук мъжът ми ме подкрепи страшно много като се грижеше за децата, докато аз учех законодателството. Първоначалното ми обучение беше един месец, след което обучението продължава по време на работа с униформа на улицата с по-опитни колеги, които помагат. Цялостното обучение по време на работа продължава около година, докато придобиеш статут IPS - Independent Patrol Status, а пробацията е две години.
Работата като Special Constable ми даде да разбера, че не съм толкова корава, колкото си мислех. Винаги съм си мислела, че мога да устоя на всякакви ситуации и че ако има нещо травмиращо просто трябва да си повтарям “това е само работа, не е твоята лична съдба”, но истината е, че ми е невъзможно да не се поставям на мястото на пострадали хора и да не изпитвам състрадание.
Вкъщи разказвам за всякакви ситуации. Последно разказвах какво предизвикателство беше да издирим престъпник, на който отличителния белег беше, че няма нос. По време на пандемия, когато всички носят маски, беше доста трудна задача. На децата примерно им е много интересно да разказвам как съм открила наркотици или оръжие, тъй като престъпниците са много изобретателни и ги крият на най-невероятни места - примерно в окачен таван, в улуците на къщата, във фризера сред замразена храна, но нямат шанс да ги скрият, тъй като имаме кучета, които ще намерят всичко навсякъде.
Интересна ситуация беше претърсването на една къща за наркотици, която се оказа, че десетгодишният брат на човека, който търсехме, е голям фен на полицията и мечтата му е да стане полицай. Цялата стая на детето беше с полицейска екипировка купена от Ebay - жилетка, шлем за масови безредици, палка, белезници, щит, играчки - полицейски хеликоптер и колички, плакати. Не можехме да кажем на родителите защо претърсваме къщата и за какво е арестуван големият им син, тъй като е пълнолетен. Като приключихме, направих цяла фотосесия на детето с полицейските коли и му дадохме да пусне за малко сирената. Беше на седмото небе и каза, че това бил най-щастливият му ден и няма търпение да порасне, за да стане полицай. Замислих се тогава това дете, какви трудности ще срещне един ден, когато трябва да му се направи ветинга и излезе, че е свързан с лице, което има криминално минало.
Моят съвет към българите в Лондон е да уважават лондонските полицаи. Тук е нормално да се поздравяват полицаите на улицата и да им се усмихват, защото полицията работи в интерес на гражданите. Ако сте жертва на “hate crime” - престъпление от омраза, расизъм или дискриминация, не се колебайте да сигнализирате в полицията. Не се страхувайте да търсите правата си и не се притеснявайте, ако не говорите добре английски, ще ви бъде осигурен преводач безплатно.
Споделям с читателите на bulgariansinlondon.com копие от българската версия на листовката за Hate Crime на Metropolitan Police. Обикновено нося по няколко такива с мен, когато съм на служба за да мога да ги дам на българи.
