Илин Илиев с кавал, китара и позитивна енергия

Лондончани свързват Лейтънстоун с режисьора Алфред Хичкок и футболиста Дейвид Бекъм, тъй като и двамата са родени и отраснали в този район в източен Лондон.

По стените на метростанцията на Лейтънстоун мозайки със сцени от филми на Хичкок отбелязват подобно на паметник признателността към известния жител на квартала. Докато минавам покрай тях, си давам сметка, че мислите в главата ми в този момент са подредени като в психологически трилър на Хичкок: лятната вечер е задушна; вървя по непознат тротоар; тихо е; оглеждам се за номерата на улицата; търся клуб с име Луна. Тази вечер в него ще свири и пее Илин Илиев.

За първи път видях и чух младия музикант Илин Илиев през май на фестивала в Сохо, посветен на българската култура. Той дойде на сцената със жълта китара и торба, от която стърчеше кавал, клекна да нагласи електронната дръм машина в краката си и като се изправи с китарата пред себе си, се залови да омагьосва публиката.

Илин Илиев има много таланти. Той свири на китара и на кавал, композира и пише песни и пее. Изпълненията му са потоци от инструменти, ритъм и стилове. Публиката е залята от креативна енергия. Към тях си представете много младежки ентусиазъм и позитивност, изпратени във всички посоки и достигащи всяка част на публиката, и ще разберете защо Илин става любимец на всички.

Бях гледал и слушал Илин само един път при това само 15 минути. Обаче заради всички тези качества на Илин, която описах, реших да пропътувам 1 час и 15 минути от вкъщи до Лейтънстоун, за да бъда на неговия gig (изпълнение) в клуб Luna в събота вечер.

В съботната вечер Luna ми напомни на квартално заведение в България, заради масите на тротоара, на които седяха няколко познати лондонски българи от групата за разходки из Лондон, и широко отворените врати през които заедно с звуците на вечерта преминаваха групи посетители.

Вътре харесах един портрет на Омара Портуондо и Ибрахим Ферер до бара. Сцената с Илин беше на 5 метра от мен. От това място гледах концерта.

Илин каза, че е от 6 месеца в Лондон. Въпреки това той беше уверен, видимо се радваше, че има възможност да общува с публиката, разказа остроумен виц за лондончани в метрото и говореше на английски, толкова добре колкото и на български.

Заради общуването с публиката на два езика си дадох сметка, че за първи път съм на gig (изпълнение) на български изпълнител в Лондон, който говори на два езика, за да общува с различната публика. Че публиката беше различна, си пролича от самото начало. Българите в Luna, които бяха може би половината от публиката, показаха подкрепата си към Илин от първия до последния момент. Дори имаше развято българско знаме, както и възгласи за подрепа на български.

Заговорих се с двойка момче и момиче до мен. Оказаха се от квартала. Момичето беше от Англия, а момчето от Ирландия. Не знаеха, че тази вечер ще видят Илин, както и че толкова българи ще бъдат наоколо. И двамата гледаха както сцената, така и необичайната публика.

Когато Илин засвири на кавал, емоциите на българи се извисиха до нивото на връх Мусала. Моите съседи не можеха да споделят вълненията, защото за първи път виждаха този инструмент. Момичето ми каза, че харесва кавала.

В този момент се приближи друга млада англичанка. Тя беше чула, че говорим за Илин и искаше да научи повече за него. Сред вълненията на българската група англичаните около мен приличаха на американците роднини на младоженеца във филма “Моята голяма гръцка сватба” - бяха на събитие, което се разви по необичаен начин.

Илин не разочарова никого. Той се раздаде, свирейки от сърце за всички от публиката. Двама българи викаха бис накрая, но Илин трябваше да отстъпи сцената на следващия изпълнител.

Грамаден мъж зад бара, който вероятно беше неговият собственик, благодари на Илин накрая като каза, че позитивното му присъствие и музика създава атмосфера, която свърза хората.

По време на пътя обратно към вкъщи, продължих да си мисля за събитието, на което присъствах. Много е трудно за българските творци в Лондон – много българи в Лондон разчитат на тях, за да изживеят силни чувства, но техните очаквания могат да бъдат различни от тези на небългарите.

Пожелавам на Илин да завладее лондонските сцени. Мога да си го представя как свири на кавал и китара в Рони Скот.

Що се касае за българската аудитория в Лондон, макар и отскоро в Лондон, Илин вече я владее.