Лексикон с Кристина Апостолова
В рубриката ни Лексикон представяме членове на групата ни за разходки из Лондон.
- Представете се в три изречения
Кристина Апостолова, 32 г. икономист, омъжена. Родена съм в Стара Загора, израснала съм в Провадия, а после живях за кратко във Варна и Бургас, откъдето дойдох в Лондон. Живея в квартал Енфилд.
- Кога сте най-щастлива?
Когато мога да се радвам на уютна атмосфера, близки хора и вкусна храна; когато пътувам с влак; когато ме споходи вдъхновение да творя... Това са няколко примера.
- Коя своя черта не харесвате в себе си?
Склонност към перфекционизъм. Нали винаги това се посочва като негативна черта на интервю за работа?!
- Коя черта не харесвате най-много в другите?
Неспособност да се видят нюансите и крайна категоричност по въпроси, по които едва ли могат да са напълно сигурни.
- Какво най-много харесвате в себе си?
Любопитството към света и към хората.
- Как се озовахте във Великобритания? А в Лондон?
Благодарение на случайността и на помощ от приятел. Имала съм грешна представа за Лондон, мислех, че е голям и студен град и дори нямах желание да посетя за кратко. Но когато го направих се влюбих във Victoria & Albert Museum. Казах си, че пак ще дойда на това място, макар и тогава да бях на двудневно посещение. Изпълни ме усещането, че няма защо да бързам, за да видя града, защото ще дойда отново. Така и стана!
- Кой предмет пазите все още от времето на преместването Ви във Великобритания?
Много са, но аз съм тук от едва 6 години. Интересно е, че пазим един стар килим, ръчно тъкан от прабабата на мъжа ми. Надяваме се, че ще можем да го дарим на някой музей, но така и не се случи, не и до този момент.
- Като дете, каква професия мечтаехте да имате?
Актриса.
- Какво работите сега?
Ръководител на екип по оперативни плащания – звучи странно на български, не знам дали правилно го превеждам.
- Коя е най-лошата работа, която сте имали досега?
Работа в денонощен магазин в България – едно от нещата, които съм работила, докато учех. Най-забавното е, че после бях зумба инструктор при същия работодател – сега ми е смешно, но тогава условията не бяха добри.
За щастие повечето ми други временни ангажименти бяха приятни и предимно сред хубави хора.
- Какво е най-лошото нещо, което са ви казвали?
Не мога да определя. По-скоро се сещам за лоши новини, но не искам да се връщам към тях.
- Кой жив човек не харесвате най-много?
Не ми се говори за политика, ха-ха.
- От кой човек се възхищавате? Защо?
О, много са. Но точно в този момент се сещам за една жена, която умее да е блага и категорична едновременно и най-вече - не се страхува от живота.
- Ако можехте да се видите през очите на човека, който бяхте на 20 години, как щяхте да мислите за себе си днес?
Сигурно за много неща щях да си кажа “еха!”, но и за много други: “тази пък...”.
- Какво харесвате най-много в живота си във Великобритания?
Разнообразието, както и това, че стремежът към човечност е една от основните ценности на британското общество. Не винаги се получава, но важното е, че това е заложено като основно и останалото се усеща като изключение от правилото.
Щях да използвам думата толерантност, но тя се използва за разменна монета във всякакви дискусии в днешно време. Избрах синоним на думата - човечност.
- Какво Ви липсва най-много от България?
Семейството, българските ми приятели и Черно море.
- Бихте ли се върнали в България? Защо? Кога?
Да, бих, заради гореспоменатите.
- Какво бихте искали да притежавате, което в момента нямате?
Камина с истински огън.
- Къде сте най-щастлива?
Където съм с любимите ми хора и се чувствам свободна.
- Ако можехте да промените миналото си, какво бихте променили?
Вече няколко неща пиша и после ги трия. Ако трябва да кажа все пак нещо, вероятно щях да искам помощ, когато съм имала нужда от нея.
- Какви амбиции имате?
Не мога да кажа, че са амбиции.. Искам да имаме кафе-пекарна някой ден с мъжа ми.
- Какво Ви движи в живота?
Любовта и любопитството към хора и места.
- От кое свое постижение се гордеете най-много?
Не бих ги нарекла постижения, но тази година ми се роди детенце, излезе първата ми книга и оцелях след тежко боледуване. Не се гордея, но се радвам за тези неща.
- Кой е най-важният урок, който научихте от живота си досега?
Дори най-големите ни страхове не са толкова страшни, когато се сбъднат. Всичко се преодолява.
- Кое е най-голямото Ви предизвикателство в момента?
Че не съм виждала повечето от близките си от три години.
- Кое е най-голямото предизвикателство за човечеството днес?
Пандемията и последиците от нея – засяга ни на много нива – като общество, като личности и т.н. Без значение какво му е отношението спрямо случващото се, всеки е афектиран по един или друг начин.
- Искате ли да се срещнете след 20 години с участниците в групата за разходки?
Да! Но се надявам и преди това, защото отдавна не съм ви виждала. J
- Вярвате ли в задгробния живот?
Да, но не бих използвала думата задгробен.
- Кажете ни една тайна.
К+А=ВНЛ
Послеслов: Беше следобед и още бях в офиса, когато прочетох отговорите на Кристина. Стана ми много уютно от тях. Дори установих, че се усмихвам. За момент бях забравил къде съм, за колегите си и за работата си. И всичко това се дължеше на думите на Криси. Заради откритието за силата на думите, се сетих, че трябва да питам за книгата на Криси също, както и да я прочета. Няколко дни по-късно Криси ми даде линк, откъдето мога да купя книгата й "Калѝма". Представям си, че ще я прочета по време на коледните празници, а през лятото ще отидем на пикник и ще поканим Криси да ни чете от нея. Ето линка и на вас. (Бойко Боев)
