Радиоинтервюта на Ина Николова с българи в Лондон

Днес ви запознаваме с Ина Николова - на снимката, чиито радио интервюта с българи в Лондон станаха популярни и днес се излъчват всяка неделя по радио Стара Загора. 

Винаги съм обичала да разказвам истории. Когато дойдох в Англия преди 4 години, ми се искаше да разкажа за всичко, което е специфично за живота тук, което е различно от България. 

Истересно ми е как българите във Великобритания се приспособяват, кое им харесва, как са научили езика, как възприемат културата и начина на живот, с кого общуват, къде живеят, какви места посещават, харесва ли им времето. 

Затова реших да разказвам за Великобритания през историите на българите тук. Разбира се, предавала съм за радиото и по повод различни събития – референдумът за Брекзит се проведе две седмици след като пристигнах, предавал съм за избори, за английските празници, за отношението на местното общество към животните, от фестивали, културни събития, например от Фестивала, посветен на българската просвета и култура, който групата за разходки из Лондон организира на Голдън Скуеър в Сохо. 

Първото ми интервю за рубриката беше на 1 април 2019 година с моя позната, с която после много се сприятелихме. Казва се Цветелина Стефанова. Тогава тя беше детегледачка, преместила се е в Лондон от София, където е била журналист, коректор във вестник, галерист, кастинг режисьор. Освен това танцува танго. Цветелина ми разказа, че навсякъде по света има клубове, където се танцува танго, наричат ги милонги. Първата й работа когато пристигнала, била да си намери няколко милонги наоколо. Казва, че ако си тангер, не можеш да останеш сам, никъде по света. Навсякъде има такива танго общества, просто откриваш къде и кога се събират и винаги можеш да срещнеш себеподобни, да танцуваш и да си сред свои хора. Тя е живяла в Швейцария, ходила е на екскурзия в Единбург и там е посещавала милонги. Как да не разкажеш за това, толкова е интересно!

(Ина Николова е от Стара Загора - на снимката е в любимия си местен парк "Аязмото")

Излъчваме интервютата по радио Стара Загора всяка неделя.  Нарекохме рубриката „Британско - Български истории“. Не съм ги броила, но като имаме предвид, че годината има 52 седмици, значи са към 70. Не е лесно да се намерят толкова събеседници, при това всяка седмица. Но аз съм социално животно, общувам с много хора, все питам и разпитвам, моля за контакти, търся фейсбук-групи. Повечето хора откликват с радост, мнозина се притесняват и не са сигурни дали имат нещо кой знае какво за казване. Но в крайна сметка винаги имат. Всеки човек е отделен свят, от всекиго може да се научи нещо интересно. 

Много събеседници съм срещнала и благодарение на групата за разходки из Лондон. Трябва да ви призная, че знам за вас още отпреди да дойда в Англия. Намерих ви в социалните мрежи и си казвах, че ако някой ден стигна до Лондон, ще ви намеря непременно. Така и стана, още помня първата ми разходка, беше в Гринуич. Благодарение на вас интервюирах Оги Бойчев - продуцентът в ВВС за втората му книга, актьора Миро Кокенов, сестрите Росица и Ивелина Душеви и техния оркестър за филмова музика, Вера Маринова – прекрасната ни спортна журналистка. Тя пък ме свърза с Кристиана Витанова- четирикратен шампион на Великобритания по художествена гимнастика. Чрез вас срещнах учителката Деси Димитрова, която организира празник на Кирил и Методий в своето училище в Северен Лондон, тя пък ме свърза с бодибилдъра Димитър Ходжов – Крика, който също е учител. Скоро излъчихме един много интересен разговор с полицайката Зорница Неделчева, която е също художник, фотограф и скача с парашут, срещнах я по време на една от вашите Зуум – срещи. Не мога да изброя всички, колкото и да ми се иска.

Българите в Лондон са различни. Един е дошъл тук за по-добра заплата, друг – за да види свят, трети - за да направи кариера, четвърти не харесва политиците у нас и обществените нагласи, пети - по любов. 

Животът в чужбина е също един от начините да избягаш от зоната си на комфорт, за да изпиташ нещо различно и евентуално да постигнеш някакъв успех, според собствените си критерии. Може би това обединява събеседниците ми тук, всички те са хора, които са в един момент са били готови да направят труден избор.

От разговорите с българите в Лондон за радио рубриката научих, че:

1. българите сме дялан камък и пасваме навсякъде;
2. макар и в чужбина ние се интересуваме от случващото се в България и много планират един ден да се върнат в родината;
3. всеки англичанин, опитал баница, иска да опита пак.

Много е удовлетворяващо, че рубриката се слуша; колегите ми казват, че в радиото се обаждат хора, за да ни поздравят и да кажат, че чакат историите ни с нетърпение.

Историите на Ина Николова може да следвате чрез фейсбук страница „Британско - Български истории“.