Кой е Уилям Блейк?

Уилям Блейк е поет и художник.

Роден е през 1757 г. в днешния лондонски квартал Сохо, по-точно на Broad Street (родната му къща не е запазена). Живял е през целия си живот в Лондон.

Бил странен. Дори го смятали за луд.

Блейк е един от първите защитници на равенството между мъжете и жените и възможността на жените да се реализират професионално. Застава срещу браковете без любов.

Съпругата му била неграмотна, но Блейк я научава да пише и чете и обучава в гравьорство. После работят заедно.

По онова време художниците (Джошуа Рейнолдс, например) се стремят да идеализират света. Хората в техните потретите са с благородни лица и с драматични жестове и пози, които днес бихме свързали с театъра. За разлика от съвременниците си Блейк харесва природата и човека такива каквито са. Той вижда в тях божественото, което може да бъде както красиво, така и грозно, както добро, така и лошо. Картините му приличат на видения. Зрителите трябва да ги дешифрират. Поради това Блейк се харесва от символистите и сюрреалистите през следващите векове. Творби на Уилям Блейк сега са изложени в галерията Тейт Британ.

Поезията на Блейк е за прости неща. Негови герои са овчари, деца, животни. Наблюдавайки ги, той търси разбиране за природата, Бога и света като се осланя на своята интуиция и въображение.

Блейк умира беден през 1827 г. и е погребан до Даниел Дефо в лондонското гробище Bunhill Fields.

Картини на Блейк - Тази е The Night of Enitharmon's Joy, 1795. По-горната Сатаната и Йов.

Творбите на Блейк съдържат сентенции. Нашите две любими са:

Да видиш света в едно зрънце пясък и рая в едно диво цвете, да държиш безкрая в дланите си, вечността да изпиташ в един час.

На птицата - гнездо, на паяка – паяжина, на човека – приятелство.

“Тигърът” на Блейк е едно от най-популярните английски стихотворения. В кръвожадния, но красив тигър Блейк вижда ръката на Бог, който като творец е едновременно благосклонен и жесток.

Тигър, тигър, лумнал с мощ като факла в черна нощ, кой безсмъртен взор, коя ръка те вгради в таз дива красота? Где в далечни бездни, висини пламъкът в зениците лети? Чии криле потърсиха простори, теб от огън кой посмя да стори? Що за плещи и кои изкусни сили за сърце ти свиха яки жили? Щом затупа то, в теб мощ се взе; лапа вдигна зла и зли нозе. Що за чук и що за здрави клещи мозъка отляха в нажежени пещи? Що за наковалня? И ръка смъртен ужас хванала така? Щом замятат копия звездите и небето плувне им в сълзите, радост не изпитва ли творецът? Той, създателят и на агнеца? Тигър, тигър, лумнал в мощ като факла в мрачна нощ, кой безсмъртен взор, коя ръка те вгради в таз дива красота?

Превод: Кристиан Дянков