Лондонският квартал Блекхийт пази духа на отминали епохи

Отивайки за първи път в лондонския квартал Блекхийт (Blackheath), си мислих какво знам за квартала. Знаех, че е в югоизточен Лондон до квартала Гринидж , (на български – Гринуидж), както и че някога полето между двата квартала е било мястото, където мобилизираните мъже са се срещали, за да бъдат откарвани към фронта. 

Знаех също, че този квартал е бил популярен през 19 век сред работещите в чужбина британци (разбирай в колониите). Те са имали пари и са си построили хубави къщи в него.

По пътя към Блекхийт прочетох, че британският философ Джон Стюарт Мил е живял в квартала в началото на 19 век, че там са родени ексцентричният британски предприемач сър Ричард Брансън, познат от бранда Virgin, модната дизайнерка Мери Куант, както и че в Блекхийт е ходил на училище актьорът Джуд Лоу.

Предстоеше ми да открия, че освен  хубави къщи и просторно поле в съседство, Блекхийт е и чудесно място за разходки, където човек може да забрави, че е в Лондон и да се пренесе в друго време – например в 19 век - и друго място – например във Франция или Италия.  

Веднага след гарата френска пекарна, винен бар и магазинът за бои Farrow&Ball ми дадоха да разбера, че се намирам в квартал, чиито жители са богати. (За магазина Farrow&Ball сме писали Тук)

Скоро се озовахме на въпросното поле, където са се събирали за фронта, мобилизираните войници. В топлия ден там седяха младежи, можех да си представя, че това е чудесно място за летене на хвърчила. 

Погледнете полето. Знаете ли, че от това място са тръгнали през Първата световна война войниците от 20-ти батальон на Лондонския полк (20th Battalion, The London Regiment), които са воювали впоследствие при Дойран срещу 34-ти пехотен троянски полк, в който е служил прадядо ми?

Прадядо, знам, че щеше да си щастлив да знаеш, че няма вече войни!

Блекхийт очарова с къщите си от края на 18 век и от 19 век. Освен това, за разлика от централен Лондон, улиците в Блекхийт са широки, а движението - много по-спокойно. 

Докато гледах красивите къщи, ми се искаше да науча повече за обитателите им, някои от които в миналото са работели в колониите, а днес – предполагам, в недалечния Канари Уорф – втория бизнес център на Лондон след Лондонското сити.

На една от къщите открихме синя табелка, на която пишеше, в нея е живял Сър Джеймс Кларк Рос, който участва в 11 полярни експедиции, от които осем в Арктика и три в Антаркида. На него е кръстено морето Рос на Антарктида.

По улиците миришеше на цветя от съседните градини.

Виждали ли сте толкова голям рододендрон?

Много ми хареса тясната алея на Heath Lane, в която се чувствах сякаш на село и широката частна улица Blackheath Park, където имах усещане, че съм в Италия, заради спокойствието и красотата наоколо. 

Или може би, заради архитектурата на къщите, чиито собственици продължават да боядисват в цветове, характерни за стари времена, е по-добре да кажа, че на това място се чувствах като в английски роман от 19 век.

Pelmet или valance се наричат декоративните завеси, които се спускат отгоре-надолу на прозорците във викторианските къщи.

На Morden Road открихме друга къща със синя табелка – в нея се оказа, че е живял със семейството си френският композитор Шарл Гуно, автор на популярната творба Аве Мария. Семейство Гуно са били бежанци в Лондон по време на войната между Прусия и Франция през 1870 г. 

Впечатлени сме от грациозността на седемте къщи, разположени във формата на полумесец, известни като The Paragon (на български може да се преведе като “образцов дом”, който си спомня за “образцовите домове” в България може да направи сравнение). The Paragon е от края на 18-ти век. Днес седемте къщи са преобразени в 100 апартамента. Заради запазения стил от миналото къщите са предпочитан декор за филми с историческа тематика.

След малко се озовахме до сградите на стария Morden College. Някога това е бил дом за възрастни служители на Левантийската компания (the Levant Company), създадена от кралица Елизабет I, за търговия с Османската империя (подобно на Източно индийската компания, която е търгувала с Индия). 

Търговците от Левантийската (Турска) компания имали кораби и офиси в Истанбул и големите пристанища на могъщата Османска империя, от която са внасяли вълна, коприна, подправки, индиго, килими и други суровини. Компанията спира да работи през 20-те години на 19-ти век. Днес Morden College e дом за пенсионери. Без да разбирам – все още - от домове за пенсионери, предполагам, че това е най-аристократичният дом за възрастни хора. 

Докато гледаме църквата All Saints, за която се твърди, че е построена от Сър Кристофър Рен, архитектът възстановил Лондон след Големия пожар през 1666 г. и на катедралата Свети Павел, реших, че ще направим, при първа възможност,  пикник в Блекхийт с участниците в нашата група за разходки из Лондон. Обезателно трябва да влезем в църквата All Saints и видим в нея гроба на астронома Едмънт Халей, на когото е кръстена Халеевата комета.  

Автор на текста и снимките: Бойко Боев