Как е изглеждал 3 март през 1878 година

Онзи ден имах час и половина свободно време между две срещи. Понеже бях в района на Британската библиотека, реших да вляза в нея и да прочета какво са писали през 1878 г. британските вестници за Санстефанския мирен договор.

Отне ми точно 3 минути, след като седнах пред компютъра, в отдел "Периодика", за да започна да чета вестниците от онова време. Имаше много репортажи в британските вестници за договора от Сан Стефано, публикувани на 4 март и в следващите дни. Имаше дописки и в индийски и американски вестници.

Репортажите в британските вестници идваха от самия Сан Стефано, от Петербург, от Виена, от Белград, Атина и Константинопол (британците през 19 век използват старото име на Истанбул).

През 70-те години на 19 век голяма част от англичаните са можели да четат и са имали достъп до вестници. Четенето на вестници било превърнато в страст не само за висшите класи, но и за средните и по-нисшите класи. За това говори големият брой издавани вестници.

По време на Руско-турската война идването на новините от фронта до Лондон е било възможно, благодарение на телеграфа. През 1851 г. Пол Юлиус Ройтърс създава Reuter’s Agency, а по-късно - Telegram Company, която доставя новини, чрез телеграф от цял свят, за да могат да търгуват работещите на Лондонската стокова борса.

Ето няколко новини от 3 март 1878 г, които открих в британските вестници:

Ройтърс предава от Константинопол на 3 март, 11.15 вечерта – “Мирният договор между Русия и Турция е подписан. Великият княз Николай проведе преглед на руските военни части в Сан Стефано днес и обяви на войниците новината.”

Ройтърс предава от Петербург на 4 март: “Великият княз Николай е изпратил телеграма до Императора, датирана от Сан Стефано, неделя, 3 часа след обед:

“Имам честта да ви поздравя Ваше Величество за сключването на мирния договор. Господ ни дари с щастието да завършим свещеното дело, започнато от Ваше Величество и с края на мюсюлманското робство на християните.”

Кореспондентът разказва как улиците на Петербург били изпълнени с ентусиазирани тълпи, които отивали към Императорския дворец, за да поздравят с възгласи императора. Последният се появил на балкона. При вида му тълпата запяла националния химн и всички свалили шапките си.

Вестник Daily News, създаден през 1846 г. от самия Чарлз Дикенс, който е и негов първи редактор, има обширен репортаж от Сан Стефано на 26 февруари. Генерал Игнатиев, Сафвет Паша и други участници са описани много живо.

Сафвет Паша и генерал Игнатиев имат много цивилизовани отношения. Пашата подава оплакване срещу безчинства на юг от София на черкезите (кавказците) от руската армия. Генерал Игнатиев обещава да бъдат наказани виновните.

Кореспондентът пише “Всеки беше в отлично настроение, радостен, че е сменил калните улици на Адрианопол с красивото село Сан Стефано, на брега на Мраморно море.”

Княз Николай, главнокомандващ на руските войски, очаква турската войска да получи заповед за отстъпление от Сан Стефано. Изпратено е съобщение по телеграфа, но отговор няма. Затова князът изпраща Тахир Бей, турският офицер, който отговаря за разделителната линия, да отиде до началника си Мухтар Паша и да му каже, че ако не отстъпи, сраженията ще продължат. Тахир Бей взима локомотив, за да стигне по-бързо.

Турците се бавят и княз Николай, който е “възбуден и ядосан”, пита граф Игнатиев какво мисли. А последният “в характерния му безразличен стил” казва: “Според мен, Монсеньор, ние ще трябва да се бием с Англия.” Тази реплика е във връзка с пристигането на британския флот в района на Истанбул, който се е намирал на 50 км от руските части. В отговор на граф Игнатиев княз Николай плюе, “както всеки руски селянин прави, когато нещо не му харесва.” “Това е най-големият израз на недоволство и яд”, пише репортерът.

В крайна сметка турците отстъпват и руската армия влиза в Сан Стефано. Кореспондентът описва мястото така: “Сан Стефано е много чист и светъл, след всичко което преживяхме в България. Времето е прекрасно, кеят и морският бряг придават на атмосферата живот. Офицерите са с величествени униформи, жените и населението се разхождат напред-назад по улиците, слушайки музика, която звучи през целия ден. Много е приятно да се гледа блясъкът на слънчевите лъчи над Мраморно море, планината Олимп в мъгливата далечина. Многобройни лодки и птици оживяват пейзажа, както и шарените групи на казаците, които къпят конете си. Граф Игнатиев се е настанил в красива вила, чиито стени се мият от вълните, а от прозорците му се виждат в далечината минаретата на Света София.”

Не намерих информация за българи в описанията на Санстефанския предварителен мирен договор. Това не е случайно. Българите не са участвали в подписването. Британската преса описва събитието като въпрос от значение за Великите сили и как ще изглеждат отношенията им след края на Руско-турската война. Няма никакво съмнение, че всички Велики сили гледат на Санстефанския мирен договор  като на предварителен договор.

Къщата, в която е подписан Санстефанският предварителен договор

Бойко Боев създател на сайта Българи в Лондон bulgariansinlondon.com