Лондонска среща с млади приятели на България
В поредицата “Вечните приятели на България в Лондон” имахме среща с група студенти от Италия, Китай, САЩ и Англия, които учат български език в University College London (UCL) – единственото висше учебно заведение в Лондон, в което се преподава български език.
Поредицата “Вечните приятели на България в Лондон” свързва участниците на нашата група с лондончани, които познават добре България. Целта е чрез тези срещи да видим България през чужди очи, да научим за разликите между британската и българската култури и да прекараме приятно няколко часа в почивния ден от седмицата.
Досега в рубриката имахме среща с Алекс Ома-Пиос, нигерийски актьор и ръководител на африканска театрална трупа в Лондон, който е учил във ВИТИЗ в София, и Кристофър Бъкстон, писател и преводач от български, който е бил учител в Бургас в края на 70-те години на миналия век.
Студентите от University College London ни впечатлиха със своя български език и приятелско отношение. Те ни разказаха как и защо са избрали да учат български език, за преживяванията си в България и за своите културни общности в Лондон. Беше приятно и забавно.
Общото между нашите млади гости беше любопитството към българския език и възможностите, които виждат в познаването на непознатата българска култура. Италианката Вирджиния, която учи чужди езици в Болонския университет, смята, че ще има работа в ЕС за италиански преводачи с български език. Родената в Шанхай Джини вече говори руски и планира да специализира славянски езици. Художникът Арон от Лос Анджелис изследва визуалната култура на ретро чалгата!! и затова трябва да говори български. Англичанката Алекс, която учи архитектура и е изследвала българската възрожденска архитектура, е привлечена от това, че българската култура е едновременно богата и непозната на света. След като е учила 4 години българистика в Пекинския университет китайката Тина пък планира да специализира балканистика.
Като всеки чужд език, българският е труден. За италианката Виржиния думите с “ъ” са трудни за произнасяне. Джини пък се е мъчила с “щ” и внимава да произнася българските думи, които познава от руския, по-твърдо. Тина знае най-дългата българска дума “непротивоконституционствувателствувайте”, но все още не може да я произнесе.
Нашите гости свързват България е българите, които познават, и с културата. Вирджиния сподели, че е избрала български заради добрите отзиви за преподавателя по български в Болонския университет. Тина, която в Китай яде кисело мляко “Момчиловци”, разказа как чистачката в студенското общежитие във Велико Търново я е учила да прави кисело мляко. “На мен България ми даде любов”, разкри Джина, и разказа, че на първата си среща с приятеля си била в Българския културен институт в Лондон.
Истински посланици на България са студентите от UCL. Най-често приятелите им научават за България именно от техните истории за българската храна, общуване с хора, кучета и котки в България и особеностите на българския език.
Гостите ни препоръчаха добра италианска пицария в Лондон, дадоха ни съвети за китайската храна в Лондон и пътуванията в Китай, посъветваха ни да се редим винаги на опашки в Англия и да търсим сами контакти с англичани, тъй като последните са по-резервирани от българите.
Ние подарихме на гостите книги за България: Border: A Journey to the Edge of Europe и Street Without A Name: Childhood And Other Misadventures In Bulgaria от Капка Касабова и The Unbeliever на Оги Бойчев.
Разговорът ни с новите ни приятели от University College London продължи в пъб. Накрая се уговорихме да се видим скоро.
Благодарим за тази среща на преподавателката по български език в University College London Йорданка Велкова, която наскоро беше избрана от всички студенти за най-вдъхновяващ преподавател в UCL. За нея провечетете ТУК.
