Палмова неделя и Връбница

От време на време доброволствам в кварталната ми англиканска църква, главно като режа тревата в двора ѝ през лятото и есента и като посрещам еноряшите, много от които поради възрастта си имат нужда от помощ да се настанят преди началото на службата.

Днес бях доброволец и посрещах еноряши. Понеже е Палмова неделя, имах възможност да науча за произхода на този важен за англиканската църква ден, който е еквивалент на православната Цветница.

Неделята преди Великден Исус идва в Йерусалим. Това идване се отбелязва с Палмова неделя и с Цветница.

От амвона свещеникът разказа защо денят е важен за християните и обясни защо в него участва палмата. Палмата става знак на празника, защото в библейския свят тя е емблема на царска победа, мир и божествено благословение. В Стария завет палмовият клон присъства в храма на Соломон и е свързан с Божието присъствие. Затова, когато Исус влиза в Йерусалим, тълпата използва именно този вече установен символ, за да изрази надеждата си, че Той е обещаният Месия.

Палмата носи и политически оттенък. Два века преди Исус еврейският лидер Юда Макавей е посрещнат с палмови клони след победите си над селевкидите, което превръща палмата в знак за освобождение и национална надежда. Така жестът към Исус е едновременно религиозен и политически – народът вижда в Него цар и победител.

Сетих се, че в България неделята преди Великден е Връбница (Цветница). Разрових се да разбера защо върбата е заменила палмата. Оказа се, че е заради достъпността на върбата и присъствието ѝ в старославянските пролетни ритуали. Върбата е използвана от православната църква като символ на нов живот и участие на природата в посрещането на Христос.

(Любопитно е, че макар да съм виждал палми в Англия, те не са местно растение.)

Днес преди службата на всеки еноряш беше даден кръст, направен от палмово листо. Много обикновен кръст. Докато го гледах, си помислих, че жестът е прост, но достатъчен, за да напомни, че радостта и смирението могат да съжителстват, че победата може да бъде тиха, а надеждата - безшумна.

Автор на текста и снимката: Бойко Боев