Българин зад волана на черно такси в Лондон

Лондонските таксиметрови шофьори са известни с енциклопедичните си познания за улици, площади, сгради и забележителности из целия 9 милионен град. 

В Лондон таксиметрови шофьори са шофьорите на черни таксита (black cab). Има и други превозвачи, като например, Юбър, но те не се водят таксита, а private hires - частно наети шофьори и са регулирани различно.

От 1865 г. насам всеки, който иска да управлява черно такси, е длъжен да положи прочутия и изключително труден изпит Knowledge of London, неофициално наричан просто The Knowledge.

Подготовката за изпита продължава 3–4 години, а понякога и повече, и включва запаметяване на около 25 000 улици в рамките на 6 мили от Charing Cross - условния център на Лондон - както и 320 основни маршрута. Шофьорите трябва да знаят най-краткия път до всяко място и да могат да навигарат мислено в трафика, включително през еднопосочни улици.

През 2000 г. екип невролози от University College London (UCL) установява, че хипокампусът -частта от мозъка, отговорна за паметта и пространствената ориентация - е значително по‑голям при лондонските таксиметрови шофьори, отколкото при средностатистическия човек.

Запознайте се със Светослав, който е изкарал The Knowledge и е шофьор на черно такси в Лондон.

Той е от София, а в Англия е от 1998 г. Преди да стане таксиметров шофьор е бил куриер, първо с колело, а после с ван. С него сме свърза обща позната, след като попитах във Фейсбук дали българите в Лондон могат да ме свържат със сънародници шофьори на черно такси. 

Имаше много коментари, че такъв труден изпит не може да бъде взет от българин, както и такива от редовните дървени философи, които обясняваха, че няма нужда от толкова труд.

Когато се обадих за първи път на Светослав, той беше спрял таксито си в централен Лондон и чакаше клиент. Съгласи се да ми разкаже за опита си, но в този момент повече му се говореше за мача на Левски в София, който току-що беше слушал по радиото.

Първоначално пращах на Светльо въпросите си във Вайбър. Когато чакаше пътници в таксито си, той записваше отговорите си и ми ги изпращаше като аудиозапис. Така всеки път като получих отговор, си представях, че съм в черно такси, в което си говоря на български с шофьора. Таксито се движеше из Лондон като нашето интервю.

После се видяхме на живо. Бяхме се разбрали Светльо да ми позвъни, ако кара пътник в района на офиса ми. Още следващия ден ми се обади. Поговорихме на живо и се снимаме до черното му такси. Когато, след кратката среща, гледах как таксито отмина по тихата улица в Мейфеър, вече знаех доста за това как се става  шофьор на лондонско такси и разликата с шофьорите на Юбър, бях научил също новини за футболния отбор Левски и за плановете на Светльо един ден да е пенсионер в Испания. Оставаше да напиша текст за този българин с необичайна професия в Лондон и чувствах, че ще е интересен.

Аз дойдох в Англия през 1998 г. Защо в Англия? Ами, защото ми се видя по-близо от Канада. Дойдох с идеята да съм временно, ама както виждаш от 28 години съм вече тук.

Преди да стана такси, бях куриер на колело, после шофьор на ван. Струва ми се, че естествен преход след това е да искаш да станеш таксиметров шофьор, за да нямаш контрольор, да спираш и почваш работа, когато искаш, и така нататък.

Започваш Knowledge-a… трябва да изкараш така наречените блу букс - четири книги по 80 маршрута - общо 320 маршрута, всеки с по осем точки в началото и края. Трябва да знаеш забележителностите и уличките около тях.

Повечето студенти карат маршрутите с мотор, но аз работех с ван и обикалях с него. Учех сутрин на картата, през деня работех, а вечер ходех в Knowledge училище. Там се събират хора като теб, намираш си партньор, изпитвате се взаимно по маршрутите и въпросите, паднали се на изпита през деня. 

Партньорите са ключови. Колкото е по-добър партньорът, толкова по-добър ставаш и ти. За две години се опознавате добре, ставате много близки.

Партньорът, който ми стана доста близък, е афганистанец. Той е човек, за когото знам, че мога да разчитам и днес, ако имам някакъв проблем. Знам, че ще ми помогне. 

Първият изпит е писмен - пет маршрута от блу бука. Минава сравнително лесно. След това започват устните изпити на три нива: на 56 дни, на 28 дни и на 21 дни. На всяко ниво трябва да минеш четири изпита. Изпитващият ти дава четири въпроса… трябва ти 24 точки, за да вземеш изпита. Ако те скъсат, резултатът се обръща като футболен мач - 1:0, 2:2, 3:3 - и ако стане 4:3 за тях, започваш наново. Това може да те върне година назад.

Късметът е огромен фактор - различни изпитващи, различно настроение. Има и такива, които късат 70% от кандидатите. Други са по-леки, но може никога да не ти се паднат.

Най-трудното е, че не можеш да спреш. Всеки ден учиш. Ако починеш две седмици, забравяш. Денят става рутина. Сутрин ставам към 5, преговарям… вечер отивам в училището до 10, прибирам се в 11, лягам и пак. На мен ми отне около две години - средно постижение. Може да се мине и за година, ако учиш само това.

Последното ниво изисква още 150–160 маршрута по периферията на Лондон, например, от Marble Arch до Heathrow, от Old Gate High Street до Dartford Tunnel, до Enfield или Croydon. Те са без точки, но напрежението е огромно и пак могат да те скъсат за една забравена улица.

Техники за запаметяване, особено не съм ползвал. Има словосъчетания, които се предават от колега на колега. Примерно, да научиш имената на театрите на Шафсбери Авеню, ако ги започнеш от югозапад на североизток, те са първата за първия театър започва с Л и по тоя начин, за да си ги запомниш, те са така: Литъл, Апъл, Гроу Куик, и накрая казваш please.. 

Преди да започна Knowledge-a, не познавах българи шофьори на черно такси. После, докато го карах, се запознах с други. Сега познавам десетина българи, които са го изкарали. Имаме дори чат група, в която си пишем от време на време. 

Таксито не е мое - новите струват над 70 хиляди паунда, с лихвите над 100. Рентвам, по-скъпо е, но не се занимавам със застраховки и ремонти. За 12–13 години съм имал около десет български клиенти, повечето жени. Някои махат от улицата, други идват през апликация.

Одобрявам идеята на Knowledge-a, защото все пак трябва да има начин как се държи броя на такситата под контрол. Изпитът е по-добрият и по-демократичен начин. Ако си добър, получаваш значката. Другият вариант е както например в Барселона, Атина, даже и в Манчестър или в Америка - там значката струва пари, тоест ако имаш пари си купуваш лиценз. Ако имаш много пари може да си купиш и пет лиценза и 10 лиценза и 100 лиценза и да ги даваш под наем на други хора и просто правиш пари, защото имаш много пари което, което, според мене, не е честно.

Преди вече може би 25 години private hire и черните таксита сме били около 20-тина хиляди всеки. А сега ние сме към 15 хиляди, пък те са 120 хиляди. Това показва кои печелят битката. Стив Джобс беше казал, че първа класа и евтината класа се приземяват едновременно. Обаче има хора, които си плащат за първа класа. 

Най-много черните таксита карат в конджешън зоната (това е зоната на центъра на Лондон, в която шофьорите плащат дневна такса, когато влизат или движат в нея през определени часове, с цел да се намаляват задръстванията и замърсяването на въздуха). Черните таксита не плащат такса за тази зона.

Ние стигаме по-бързо от private hire до крайната точка в центъра, защото знаем улиците там, както и защото имаме право да ползваме автобусните ленти.

Повечето ни клиенти са туристи и хора, които отиват до офис, отиват до гара. Най-подходящо за центъра на града е черното такси.

Освен това черните таксита са по-големи от обикновена кола. Може да возим до 5 клиента (новите електирчески таксита и до 6) и да превозваме хора в инвалидни колички.

Юберите, дошли вчера, не знаят улиците, ползват навигатори, които правят грешки и шофьорът се чуди какво да прави, почва да обръща по средата на улицата, създава трафик.

Какво е да си шофьор в централен Лондон? Има ред, камери и високи глоби.

Като шофьор на такси в Лондон съм част от една международна професионална общност – познавам таксиметрови шофьори англичани, хървати, косовари, албанци. Както казах, най-близък станах с афганистанец. Има етични правила между таксиметровите шофьори. Например, ако съм оставил клиент току-що и виждам, че някой маха на улицата да спре такси, оставям колегата зад мен, който е свободен, да вземе клиента.  С клиентите говоря само, ако те започват разговор. Има дистанция между клиентите и шофьорите – не само мисловна, но и чрез преградата в колата между шофьора и пътниците.

За 12-13-та години съм имал 10 българи клиенти. Спомням си, че първият българин, който ми беше клиент, имаше доста дълъг курс, от Лондон до Гилфорд. Странното, може би, е че повечето са български клиенти са жени.  Последно карах българка, която живееше в Турция, пътуваше много по света и беше дошла да види сина си студент в Лондон.

Продължавам да планира почивките си според програмата на футболния отбор Левски, за да ходя на мачовете им в Европа. Обичам тениса на маса и често ходя да играя.

Познавам таксиметрови шофьори в пенсионна възраст, които вече живеят в Испария и идват от време на време в Лондон да карат за допълнителни доходи. Планирам един ден да направя и аз като тях и инвестирах вече в имоти в Испания.

Автор на текста и снимките: Бойко Боев

Бих искал да напиша още истории за непознатия Лондон през очите на българите от Лондон. Ако имате идеи и предложения, ми пишете на boyko@bulgariansinlondon.com.