ЪфтобусЪ тръгва - моля, качете се!

Представете си: събота вечер, Северен Лондон, малка зала в църква. Сто стола. На сцената - седем жени и един мъж, които през деня копаят градини, чистят, шият, правят ремонти, а вечерта се превъплъщават в персонажи на Станислав Стратиев и ви карат да се забавлявате и замислите за живота, който познавате много добре - защото е вашият живот. Това е “ЪфтобусЪ на артис’ките”, на 9 май трябва да сте в Trinity Church на Nether Street на постановката.

Поглед зад кулисите

Българските театрални самодейци в Лондон репетират веднъж седмично от 19:30 до 22:00. Трупата им е вече 10 годишна.

Нина е пенсионирана учителка, в Лондон от 25 години и в трупата от самото начало. Тя пише сценариите. “Никога преди не бях го правила”, казва тя, “но сега съм пристрастена.” В предишното представление е играела едновременно балкански хитрец на средна възраст и полуглуха баба. “Много беше весело. Незаменимо е усещането да се превъплатиш в друга личност.”

Даниела, която има собствен градинарски бизнес, казва: “През деня копая, вечер играя.” Тя обяснява какво събира самодейците: “Различни сме. Това е интересно. И всички сме малко луди… по театъра.”

Явор е режисьорът. Той е актьор, живее в Лондон 8 години и прекарва деня в ремонти на апартаменти. На въпроса какво носи от България на тази сцена, отговаря просто: “Българския език”. А какво иска да се случи след последния аплауз? “Надявам се веднага след него Путин да подаде оставка, Тръмп да освободи досиетата Епщайн, Нетаняху да отиде на почивка, а хората да четат повече книги.” Явно режисьорските му амбиции са необятни.

Актрисата Цена е в Лондон от 2012, почиства, шие, плете, прави картички и от време на време рисува. Иска от представлението едно просто нещо: “Забавление, смях, среща с българското общество и нови запознанства.”

Пиесата, която Нина е сглобила по мотиви от Стратиев, е за “иронията от елементарността на великите идеи, псевдопатриотизмът, лицемерието и завистта в един колектив.” Явор добавя: “Темата е за човешките взаимоотношения и как чакаме нещо да се случи, разчитайки на друг, а не на себе си.” Стратиевият хумор и нашите си, българските теми, се преплитат в едно.

Театърът в Англия

Искам да завърша с английския контекст: Театърът е може би най-британското от всички изкуства. В Англия децата участват в постановки от началното училище. В университета театралните трупи са част от студентския живот, именно оттам са тръгнали много от най-известните британски актьори. Театри има във всеки квартал, а в централен Лондон хора идват от цял свят само за да гледат пиеси и мюзикъли. Театърът в Англия е начин на живот.

Затова намирам за напълно естествено, дори необходимо, българите в Лондон да се събират на театър, особено поставен от самите тях. Веднъж, два пъти в годината. На живо, на български, с теми близо до нас.

“Дъ Бългериянс” съществуват вече десет години. Десет години с една репетиция седмично, без финансиране, без реклама, само с ентусиазъм и любов. (Разбрах, че дори българските медии във Великобритания са им искали пари, за да споделят новината за самодейната постановка.)

Сега залата побира около сто души. Купете си билети и я напълним.

Самодейците ще ни дадат необикновено преживяване. Другата година - пак. След няколко години залите ще са по‑големи зали. А ако си мислите, че това е невъзможно, надявам се историята на тези хора да ви е убедила, че можем много, стига да искаме.

Ще се видим на представлението. Една вечер, която ще помним дълго

9 май, 19:30, Trinity Church, Nether Street, N12 7NN.

Послепис

Представлението беше много добро. Забавлявах се заради добрата драматургия и игра и актуалността на текста.Театърът е трудно изкуство, защото всичко се случва в този момент пред очите на публиката. Всички бяхме концентрирани и преживявахме през цялото враме с актьорите на сцената. Браво на тях и на публиката, която беше напълнила залата. Очаквам и представлението следващата година.

Автор: Бойко Боев

Снимка: от преди представлението