Милена Везенкова: Амбицирам се като ми кажат, че нещо не може да стане

Milena Vezenkova

Разходки из Лондон представя българи с любопитни проекти в Лондон: Милена Везенкова разказва за българските училища в лондонските квартали Тотнъм и Баркинг, които създава през 2009 г. Днес в двете училища се учат над 400 ученици. Ако имаше конкурс за най-предприемчиви българи в Лондон, Милена щеше често да е сред награждаваните, благодарение на многото си бизнес проекти. В този разговор я разпитваме за училищата. Макар че сме били и в двете, за първи път чуваме тяхната история от Милена. 

Историята на създаването на българските училища в Баркинг и Тотнъм не звучи много патриотично или главозамайващо. Просто имахме свободно помещение над тогавашния ни магазин и се чудех какво да бъде - да го даден под наем ли, да е вид склад ли, просто нямахме идея. И тогава клиенти на магазина, който се намира в Източен Лондон, предложиха да го направим училище, защото им е невъзможно да водят децата си чак до Българското посолство. Прозвуча ми смешно и забавно, и като мечта. Започнах на шега да търся информация как би могло да стане това. Писах писма до различни институции с молба за съвет и помощ. Никой не ми отговори, а неофициално чух ,,няма как да стане''. 

Много обичам, когато някой ми каже, че нещо не може да стане. Изтълкувах липсата на отговор за откриване на училище по следния начин - щом никой не ми казва как да стане, това означава, че аз трябва да реша как ще стане. И започнах да правя нещата по логичния начин, все едно ще правя нов магазин. Хей, аз това работя и това мога, никъде няма наръчник как се прави училище. Ремонтирахме помещението, подсигурихме нужното оборудване и най-важното, намерих много добра учителка. По Коледа направих детско парти, на което информирах присъстващите, че планирам да направя българско училище, което ще залага на изучаването на български език, български песни, обичаи и ще учи децата на всичко най-важно от българската история. Рекламен подход, един вид, с цел - популяризиране на идеята. Нямахме конкретна програма, защото започнахме на 18 януари 2009 г., тоест 4 месеца след началото на учебната година. Децата бяха първо 20, бързо станах 40 и ,,госпожа директорката'' (обръщение, което и до днес ме изненадва и ми трябва време да се сетя, че се отнася за мен) осъзна, че стаята е малка и че играта на училище приключи и че трябва да се направи сериозна организация, ако искаме повече деца да събираме на едно място. За късмет, от следващата година Министерството на образованието и науката започна да обръща по-голямо внимание на училищата в чужбина и ние, бидейки вече такова, имахме право да кандидатстваме за финансиране. Така започна всичко. Оттогава сме разширявали и обновявали помещенията около 10 пъти, като в момента сме в трета сграда. 

При нас има място за всички деца, които желаят да учат и които са отворени към българската култура. Много често повтарям и всъщност се гордея с факта, че българското образование в чужбина е по желание. Всяко дете, живеещо във Великобритания, задължително трябва да ходи на английско училище, където учи общообразователните предмети. Идвайки при нас, детето получава и сертификат за владеене на български език, както и за история и география - в частта за България. Тоест, когато едно дете или по-скоро семейство се завърне в България, детето, за да продължи образованието си без приравнителни изпити, трябва да бъдат представени документи от българско и английско училище. Това дава право на ученика да продължи в съответния клас в България.

Ако мога, бих насърчила по-модерен и по-технологичен начин на преподаване за българските деца в чужбина, с повече практически и интерактивни занимания. Децата ни живеят в ново време и училището трябва да е ново и модерно, да се движи в крак с времето. Театърът, танците, музиката и изкуството като цяло, бих искала да са неизменна част от учебния процес. Разбира се, съобразен с възрастовата група и учебния материал. Също бих искала децата да учат възможно най-много езици, всякакви. Бих искала да има часове просто за разговори и дискусии, в които децата да питат, да правят забележки на учителите и да бъдат учители на по-малките деца. 

Всеки ден имам различни идеи, не знам как ще прозвучи, но е факт. Много от тях са вече осъществени и не са мечти, а реалност. Смятам, че спрямо възможностите в момента, училищата са на доста високо ниво и се гордея с това. Носят ми само положителни емоции, което е трудно да се каже за друг вид работа или ангажимент. Не знам, мечтата за мен е нещо голямо, различно и с "wow" ефект. Например, бих искала в един момент училищата да си имат свой собствен ,,дом'', големи красиви сгради с дворове за игра и различни видове занимания. Защо не и да станат нещо като българска езикова гимназия в Лондон, която да дава езиково образование по български език, наред с английския стандартен модел на образование и да се посещават ежедневно, като нормално училище. Просто мечта.

 

Повече информация за българските училища "Васил Левски" в Баркинг и "Розова долина" в Тотнъм може да намерите във фейсбук профила на училищата, както и на сайта на училищата, където може да попълните форма за записване на своите деца за следващата учебна година.



   Ако сте читатели на този сайт, ви молим да дарите средства за празника на българската култура, който организираме за 24 май, до българските рози, посадени от нас на Голдън Скуеър в централния лондонски квартал Сохо. Даренията ще отидат за наема на площада, за застраховка, за осигуряване на сцена, озвучение, щандове, маси, столове… Вашето дарение ще е знак, че подкрепяте нашата мисия да свържем българите с останалите лондончани и да направим позната българската култура в Лондон. Имената на дарителите ще бъдат споменати на събитието за 24 май. Освен това ще поканим лично дарителите да участват на нашия празник в центъра на Лондон:

Нашата сметка:
LONDON BULGARIAN ASSOCIATION
Sort Code 20-12-26
Account No 33784770
IBAN GB65 BUKB 2021 2633 7847 70

* * *
На нашия сайт Българи в Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.