Как Лондонското кметство научи за българите в Лондон

Лондонското кметство (City Hall) се намира до Темза. Ако сте били на Лондонската крепост и дворец (Tower of London), кметството се намира от другата страна на реката. Стъклената сграда на Сити Хоу е  построена през 2002 г. по проект на известния лондонски архитект Норман Фостър (автор и на емблематичния лондонски небостъргач Gherkin)  и e енергоспестяваща.

Извитите вътрешни стълби и зашеметяващите гледки от всички страни на сградата са двете неща, които впечатляват посетителя в лондонското кметство. В петък сутринта, докато вървях по тези стълби, си поемах дълбоко въздух. Така ми казват, че трябва да правя,  за да се справя с вълнението преди да говоря пред публика. Предстоеше ми да участвам в представянето пред лондонското кметство на резултатите от изследване на българската диаспора в Лондон.

Имам опит в говоренето пред публика, но се вълнувах, защото за мен представянето на доклада беше върхът на двугодишните ни усилия да направим изследване на българите в Лондон. След малко лондонската управа щеше да научи за живота на моите сънародници в британската столица.

Давах си сметка, че вероятно групата българи в сградата тази сутрин беше първата група от български жители на Лондон, която общува директно с лондонското кметство. Знаех, че майка ми щеше да е горда от мен в този момент, но повече ми се искаше всички участници в нашата група да са доволни.

Идеята за изследването на българи в Лондон възникна покрай референдума за Брекзит. Тогава с авторите на сайта bulgariansinlondon.com се свързаха британски журналисти, политици и активисти, търсейки мнения на българи в Лондон. Всички те искаха информация за това колко са българите в Лондон, как се чувстват, какви проблеми имат. Ние нямахме такава информация. Не се учудихме също, че не успяхме да намерим подобна информация, защото българската диаспора е млада и все още невидима и непозната за лондончани. Ето защо решихме да използваме ресурсите на диаспората и да организираме изследване на самите себе си.

Българите в чужбина имат забележителни умения и енергия. Въпросите на нашето изследване бяха подготвени от Мария Койнова, която е доцент в Университета Уорик, Мария Стоилкова, доцент от Университета във Флорида и Деан Безлов, статистик от Оксфорд. Екипът има голям опит в проучването на мигранти и желание да изследват българската диаспора в Обединеното кралство.

Лондонското кметство хареса идеята ни за изследване на лондонските българи и финансира събирането на информация и подготвянето на доклад. За 1 час 15 българи в Лондон се отзоваха на обявата ни да проведат интервютата с българи за техния живот в Лондон. Изследователи станаха Адриан Апостолов, Анна Кънева, Антония Тодорова, Боримир Тотев, Десислава Димитрова, Десислава Дякова, Даниела Пенкова, Ина Николова, Иван Станоев, Иванка Захариева, Калин Калпакчиев, Катя Вранчева, Кристина Кунева, Ваня Ковачева и Живко Драгостинов. В продължение на 1 месец те интервюираха 150 български жители на Лондон, отговарящи на критерии за пол и възраст.

Благодарение на изследването ни, лондонското кметство научи, че мнозинството от българите в Лондон се чувства добре в този град. Най-младите българи се възползват от възможностите за получаване на образование и откриване на света. Тридесетгодишните са много заети, мислейки за кариера и семейство. Четиридесетгодишните и петдесетгодишните имат въпроси за бъдещето си. А по-възрастните българи си мислят за своите деца и внуци. Мнозинството от българите споделят, че са станали по-толерантни след преместването си в Англия и се радват на възможностите за развитие, които откриват в британската столица. Прочетохме специални послания и предложения на българи до лондонския кмет Садик Кхан.

За майка си се сетих отново, когато след представянето ни заместник-кметът на Лондон Матю Райдър (Matthew Ryder) дойде да си поговори с нашата група и да си направи снимки с нас (на снимката е мъжът с бялата риза). Имаше много снимки с други участници в срещата. Усещането беше, че изведнъж в Сити Хоу откриха българите в Лондон и бяха доволни от това. Очакваме нови срещи. Първата от тях ще е партито, което организираме до посадените от нашата лондонска българска група рози на Гоудън Скуеър в Сохо. Матю Райдър обеща да е сред гостите на партито, на което ще покажем на лондончани българските рози и ще отпразнуваме с български творци и учители в Лондон празника на българската просвета и писменост.

За различните открития на изследването може да научите като прочетете доклада, който може да намерите тук.

Автор: Бойко Боев

Снимки: Боримир Тотев, Бойко Боев



   Ако сте читатели на този сайт, ви молим да дарите средства за празника на българската култура, който организираме за 24 май, до българските рози, посадени от нас на Голдън Скуеър в централния лондонски квартал Сохо. Даренията ще отидат за наема на площада, за застраховка, за осигуряване на сцена, озвучение, щандове, маси, столове… Вашето дарение ще е знак, че подкрепяте нашата мисия да свържем българите с останалите лондончани и да направим позната българската култура в Лондон. Имената на дарителите ще бъдат споменати на събитието за 24 май. Освен това ще поканим лично дарителите да участват на нашия празник в центъра на Лондон:

Нашата сметка:
LONDON BULGARIAN ASSOCIATION
Sort Code 20-12-26
Account No 33784770
IBAN GB65 BUKB 2021 2633 7847 70

* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.