Запомнил съм метрото в Тотнъм – стихотворение от Николай Петков

Една безплътна молекула от спомен за Лондон – това е стихотворението на Николай Петков, който казва за себе си това: „Ако знаех кой съм, вероятно нямаше да се занимавам с литература, особено с поезия. Иначе, когато не съм Николай Петков, ставам отец Николай от Дивдядово. После – обратно. Но е малко объркващо да го призная.“

А ние знаем вече – църквата в Дивдядово, Шуменско си има Поет.

    Една безплътна молекула Запомнил съм метрото в Тотнъм и пътя към Британския музей, и снимките с рускините пред бюстовете на царете асирийски, как спъвахме се в името „Саргон“ си спомням и розите в двореца Хорсобад, как тръгнахме към Персия, и после изпотих се, че помечтах си да съм мироносен; и после пак метрото… разходките до Кенсингтън и Челси, и онзи магазин за аромати, цените им в петцифрена валута, как взех си с тестерна хартия малко от парфюма, една безплътна молекула… и думите ѝ „пахнет мироносно!“  А другото ще трябва да забравя Николай Петков  

Николай Петков (1971, Велико Търново) е поет и философ. Стихосбирки: „Нова всеобща история на безчестието“ (1997) и „Химни и монодии“ (2005). Книги в проза: „Стадионът на Старата госпожа“, „Кирил и Хипатия“.

  Снимка: Силвия Димитрова   Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.