От прозорците на аристократичните къщи на Мейфеър се чува български

Туристите познават лондонската Оксфорд стрийт, заради магазините. Ако тръгнете на юг от Селфриджийс – най-представителния магазин на Оксфорд стрийт – ще влезете в квартал Мейфеър.  

Някога в този квартал, който на изток се простира до Риждънтс стрийт, на юг до Пикадили, а на запад – Хайд парк, са живеели аристократите. (В него е родена и сегашната британска кралица Елизабет Втора.)  

Реших да разкажа за Мейфеър, защото е уникално как кварталът е запазен такъв, какъвто е бил някога и защото свързвам днешен Мейфеър с България (по-долу ще разберете защо). 

Улиците и площадите на Мейфеър носят имената на собствениците на именията, върху чиито земи се построен квартала – Курзон, Кондуит, Бърлингтън, Бъркли и Гровнър. Някои от наследниците на тези имения продължаватат да владеят земята и да получават наем от собствениците на сградите.  

Сградите в Мейфеър са от края на 18-ти век. По това време във Франция републиканците печелят революцията срещу монархистите, американските колонии обявяват независимост и създаването на Съединените Американски Щати, а Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”. 

Градските сгради, характерни за епохата (наречена Джорджианска, заради управелението през 18-ти век на кралете Джордж Първи, Джордж Втори и Джордж Трети), са залепени една до друга (terrace houses). Преобладава симетрията; липсват декорации. Стъклата на прозорците са малки, защото в Англия не са можели да правят по това време големи по обем стъкла. 

Аристократите са живеели в именията си в страната, а в къщите си Лондон, като тези в Мейфеър, са отсядали, докато са били в столицата – например, за да участват в работата на Парламента (по това време той е заседавал няколко месеца в годината), по бизнес или за да намерят брачни партньори на наследниците си. 

Мейфеър е бил привлекателен за аристократите, заради близостта с дворците – двореца Сейнт Джеймс и Бъкинганския дворец, както и заради някогашните клубове за аристократи, а след това и хора на изкуството.  

На снимката е Arts Club в Мейфеър, членове на който са били Дикенс и художниците Уислър и Росети. 

Заради богатите жители на Мейфеър, в квартала се намира най-известната шивашка улица на света Севил Роу (Sevile Row), както и много луксозни магазини. 

На снимката антикварната книжарница Peter Harrington, в която се продават редки книги от цял свят. 

Заради увеличените данъци след Първата световна война аристократите са принудени да продават имотите си в Мейфеър. Къщите им се превръщат в посолства. 

След Втората световна война много от сградите в Ситито са разрушени и представителствата на известни компании се преместват в Мейфеър. Нарример, на площад Бъркли в Мейфеър са офисите на Ferrari, Bentley и Rolls-Royce. 

Годините минават, столетията минават, но Мейфеър не се променя.  

Всъщност Мейфеър се променя. На почти всяка голяма улица има строеж. Но всичко става зад фасадите на къщите. Фасадите остават – нали заради тях целият квартал е привлекателен за туристите и бизнесмените от цял свят. Зад фасадите обаче се помещават модерни офиси. 

Всеки път като виждам стърчащи в небето празни фасади се възхищавам на майсторството на строителите. Вероятно ще се изненадате да научите, че много от тях са българи. 

Почти ежедневно в Мейфеър чувам българска реч. Тя идва от строители, които работят върху старите сгради. Заедно със своите колеги, българските строители са част от съвременната история на един от най-привлекателните и стари квартали на Лондон.  

На снимката български строител с каска, полегнал по време на обедната си почивка на площад Гровнър в Мейфеър. До него от паметника гледа американският президент Рузвелт.

Автор на текста и снимките: Бойко Боев