Актрисата Габриела Хаджикостова за театъра, Будапеща и Лондон

Аз съм Десислава Дякова, един от създателите на този сайт. Много харесвам актрисата Габриела Хаджикостова (на снимката), която преди години гледах във Виена в постановката „Елада Пиньо и времето“  по романа на Керана Ангелова. Габриела Хаджикостова ще има скоро представление в Лондон, на което ще отида с удоволствие, но преди това искам да я представя на читателите на нашия сайт Българи в Лондон

Живея в Будапеща от 37 години. Родена съм в семейство на артисти. Исках да следвам актьорско майсторство за мюзикъл, но такова образование нямаше в България. Проучих, че има в Театралната академия във Виена и в Будапеща. Виена за мен щеше да бъде по-лесния вариант, защото съм от австрийски род. Прабаба ми е виенчанка и е преподавала в Музикалната академия във Виена. Но говорим за годината 1982. Австрия беше капиталистическа държава и беше немислимо да ми разрешат да следвам там. Това е нещо, което днешните млади хора трудно разбират. Остана ми Будапеща. Стръмен и труден път.

Една година следвах в театралната академия в София, след което заминах за Унгария, където първо в продължение на една година учих унгарски по осем часа на ден. И съобразно поставените условия трябваше да се явя на приемни изпити в академията наравно с унгарците. И ме приеха, което беше невероятно и за самата мен.

След това, както обикновено се случва, се омъжих в Будапеща. След завършването си се прибрах в България за две години. И съпругът ми ме придружи. И двамата преподавахме в тогавашния ВИТИЗ. Но това бяха тежки времена в България и съпругът ми настоя да се върнем в Унгария, където вече имах предложение за работа още след завършването на Академията. Избрах да остана, защото театралното мислене и език в Унгария беше на друго ниво и аз, като тукашна възпитаничка, бях свикнала на тукашните театрални традиции. Театърът тук беше по-алтернативен, по-авангарден, инспириращ, многопластов и следващ всички течения на съвременния европейски театър. И това беше провокиращото и интересното за мен. И ми помогна да се развия в доста посоки. И да вкуся от много направления, докато избера своя път и започна да правя своя театър, отговарящ на интересите ми и на принципите ми в изкуството. Мюзикълът остана на заден план.

Българите в Будапеща имат повече от 100-годишно присъствие в унгарската столица и са една от 13 националности, които се ползват от признанието и подкрепата на унгарската държава. В началото са били само градинари – преселници и търговци. Сега вече в общността има и много хора, които живеят тук по смесен брак или са следвали в Унгария, или са дошли да работят тук.

Тукашната общност е много обединена, защото има богато минало. Прозорливи българи са основали през 1914 година Дружество на българите в Унгария, което ги е обединявало. Това е една от най-старите цивилни организации в Унгария. Създали са свое училище още през 1918 година, построили са църква. А през 1957 година са построили със собствени средства културен дом. Всички големи фамилии са направили сериозни дарения. Разчитали са на себе си и един на друг.

Сега унгарската държава дава доста сериозни субсидии за поддържането на културна автономия на всички националности. Има закон за малцинствата. Това е уникална политика на държавата. Благодарение на тази подкрепа ние поддържаме детска градина, училище, професионален театър, изследователски институт, документационен център и библиотека, картинна галерия, три танцови състава. Имаме издания – месечен вестник Български вести и Хемус – списание за обществен живот и литература. Както веднъж седмично имаме програма по унгарското радио и по унгарската телевизия.

Като човек, занимаващ се с изкуство и култура, съм в ръководството на Българското дружество от години. Правя предложения и вземам решения за всичко, свързано с културния живот на общността. Отговарям за всички културни институции, за образованието.  Отговарям и ръководя цялата културна дейност на българите тук. Доста е задължаващо и натоварващо. Но ми доставя много голямо удоволствие.

Всичко това се осигурява от унгарската държава. Няма друг подобен пример за това в Европа. Имаме много сериозна база и живеем много сплотено.

Триезична съм и използвам това в работата си на сцена. В продължение на 16 години бях водеща актриса в Немския театър на Унгария. Но след това създадох свой собствен театър и напуснах. Сега съм отдадена само на Малко театро – така се казва театърът ми.

Стремежът ми е да разпространявам българската култура в Унгария, Германия и в много страни, където гостувам със спектаклите и концертите си. Всичките ми постановки се базират на български текстове. Драматизации на романи или импровизации по дадени текстове на известни и стойностни български писатели. И затова най-голямо удоволствие ми доставя да играя в оригинал, на български. Много свои постановки съм дублирала на унгарски и немски. Има обаче постановки, чиито текст не търпи да бъде изговорен на друг език. Нарушава се ритъмът му, начина на игра с гласа. В тези случаи играя със субтитри.

Аз съм винаги щастлива, когато се срещам с интелигентна и чувствителна публика, независимо от мястото. За мен е много важно емоционално да заразявам публиката. Да спечеля хората за даден текст. Да им покажа дълбочината и красотата му. Да ги докосна. Да ги накарам да се замислят, да ги разплача или да ги разсмея по фин и интелигентен начин. Обичам по-дълбоките неща. Не обичам повърхностно забавленческите неща нито на сцена, нито в ефир.

Вече съм била в Лондон. По принцип съм космополитен човек. Много често пътувам и се чувствам добре и щастлива навсякъде. Но това, към което се стремя винаги е да не се чувствам турист, а да мога макар и за малко да усетя атмосферата на града и живота на хората, които живеят там. Да бродя сама, да откривам сама нещата. Създавам си собствени ритуали, избирам си приятни места, където да пия кафе и да наблюдавам хората и те бавно ми се превръщат в тамошни традиции, макар и за кратко. Не обичам да тичам по туристически обекти само и само за да докладвам, че съм видяла максимум за минимум време и съм се отчела. Импровизирам на място. Без туристически пътеводител. Ако един град ме заплени се връщам там отново и отново, понякога дори за месец, когато времето ми го позволи.

На 21 и 22 февруари от 19 часа в Българския културен институт ще се състои музикалният пърформанс „Сърцето на динята“ с участието на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов ОМ. За безплатна регистрация за събитието натиснете тук

 

 

 

 



   Ако сте читатели на този сайт, ви молим да дарите средства за празника на българската култура, който организираме за 24 май, до българските рози, посадени от нас на Голдън Скуеър в централния лондонски квартал Сохо. Даренията ще отидат за наема на площада, за застраховка, за осигуряване на сцена, озвучение, щандове, маси, столове… Вашето дарение ще е знак, че подкрепяте нашата мисия да свържем българите с останалите лондончани и да направим позната българската култура в Лондон. Имената на дарителите ще бъдат споменати на събитието за 24 май. Освен това ще поканим лично дарителите да участват на нашия празник в центъра на Лондон:

Нашата сметка:
LONDON BULGARIAN ASSOCIATION
Sort Code 20-12-26
Account No 33784770
IBAN GB65 BUKB 2021 2633 7847 70

* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.