Мишката на Мейфеър

В Лондон – както във всеки град – има знаци, които не са отбелязани на картата. Някои от тях са като малки намигвания, оставени от шегаджии с цел да направят ежедневието на другите хора по-приятно.

Като една мишка в Мейфеър, покрай която минавам на път за работа сутрин и вечер към вкъщи.

Вероятно разбирате, че не става дума за обикновена мишка. Това е бронзова мишка – а за мен дама – която се намира на Davies Street пред магазин за вино (Hedonism Wines).

Мишката седи на тротоара на шезлонг пред своята къща, с чаша вино в ръка.

Хората не я виждат, защото гледат напред или нагоре, а тя – нали е мишка – е мъничка и на земята.

Историята на тази мишка е забавна. Ще я разкажа след малко. Сега споделям диалога между мен и мишката тази сутрин:

„Добро утро“, казвам ѝ, както всеки ден.

„Добро е“, отвръща тя и се протяга на шезлонга. „Имам въпрос. Ти все ми разказваш за българите в Лондон. А разказа ли им за мен?“

„Още не“, признавам. „Но днес ще го направя.“

„Много добре“, кимва тя доволно. „Покани ги. Нека минат да ме видят.“

После отпива от миниатюрната си чаша.

Къщата на мишката изглежда като палат. Тя е поставена от собствениците на магазина за вино. За да направят магазина, те са използвали две помещения. Едното е било с номер 3, а другото – с номер 7. Нямало е номер 5. Затова са решили да направят дупка за мишка между двата магазина и я номерират 5. Постарали са се и да има мишка.

След години, когато направили ремонт на магазина, не забравили и дупката за мишката. От дупка тя се превърнала в сегашния палат с номер 5 и миниатюрна табелка с името на улицата.

„До довечера“, казвам и тръгвам към офиса.

„До утре“, поправя ме мишката. „Тази вечер няма да съм вкъщи. Поканена съм на дегустация в магазина за вино.“

Ето, вече ви разказах за мишката, както ѝ обещах. А ако сте в Лондон, посетете мишката на Дейвис Стрийт.

Автор на текста и снимките: Бойко Боев