Разходки из Лондон очаква гостуването в Лондон на поетесата Аксиния Михайлова. Тя разказва какво е поезията. С нейно разрешение публикуваме стихотворението й Вилнюс.
Преди време в едно блиц-интервю ми бяха задали следния въпрос: Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете? Отговорих така: Опитвам се подреждам думи, както ти подреждаш пъзел, и съм щастлива, когато успея да наредя картинката така, че да стане цялостна и завършена, да говори по някакъв начин на другите – на очите, на сърцето и те да изпитват радост.
Поетите използват същите думи, каквито използваме всички във всекидневната си реч. А най-силната, най-истинската страна на думите е да пораждат светове и любов, да създават, да оформят, да приласкават.
Поезията строи домове, в които могат да се прислонят за кратко или по-дълго различни хора. Това са нетленни домове. В тях хората могат да влязат, да си починат, да се зарадват или поплачат, да заредят очите и дробовете си с небе, а после да продължат по своя път.
Има хора, които казват: аз не чета поезия, защото не я разбирам. За поезията не е нужно да я разбираш, а да я усетиш и преживееш.
И съм особено щастлива, ако някой припознае себе си в някое стихотворение, тогава се получава онази емоционална искра, която ме свързва с този човек. За миг. И по този начин си припомням, че всички сме свързани и сме едно цяло. Празник е читател да дойде за автограф и да каже: госпожо, не искам да ми надписвате книгата на първата страница, а на ей тази – това стихотворение е писано за мен.
Вилнюс
Какво очакваш, чужденецо,
хвърляйки монета за завръщане
във водите на Нерис?
Този град е от страстите,
които можеш да си позволиш
само веднъж в живота.
Корабчето се поклаща,
теглено от ято диви гълъби
и ти е трудно да проумееш,
че Европа има много сърца –
за всеки от любовниците,
които историята ѝ приписва.
Като тях и ти се луташ
между зеления и белия мост,
ловуваш с обектива си камбанарии
и кехлибарени слънца от витрините,
за да топлят зимните ти нощи,
докато се опитваш
да разгадаеш съня на Гедиминас
и мислите ти да намерят покой.
Вилня е жена,
разплискала всички сезони в душата ти,
затова не разбираш песента ѝ:
трудно се влиза в сън, широк шест столетия.
Реката Нерис във Вилнюс, Литва.
На 23 юни Аксиния Михайлова ще чете поезия в Лондон. Ето поканата
На 24 юни организираме пикник с Аксиния Михайлова в лавандуловите поля на село Шоръм в Кент. Ето поканата.
Прочетете също:
