Аксиния Михайлова: За думите, които пораждат светове и любов

Разходки из Лондон очаква гостуването в Лондон на поетесата Аксиния Михайлова. Тя разказва какво е поезията. С нейно разрешение публикуваме стихотворението й Вилнюс. Преди време в едно блиц-интервю ми бяха задали следния въпрос: Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете? Отговорих така: Опитвам се подреждам думи, както ти подреждаш пъзел, и съм щастлива, когато успея да наредя картинката така, че да стане цялостна и завършена, да говори по някакъв начин на другите – на очите, на сърцето и те да изпитват радост. Поетите използват същите думи, каквито използваме всички във всекидневната си реч. А най-силната, най-истинската страна на думите е да пораждат светове и любов, да създават, да оформят, да приласкават. Поезията строи домове, в които могат да се прислонят за кратко или по-дълго различни хора. Това са нетленни домове. В тях хората могат да влязат, да си починат, да се зарадват или поплачат, да заредят очите и дробовете си с небе, а после да продължат по своя път. Има хора, които казват: аз не чета поезия, защото не я разбирам. За поезията не е нужно да я разбираш, а да я усетиш и преживееш. И съм особено щастлива, ако някой припознае себе си в някое стихотворение, тогава се получава онази емоционална искра, която ме свързва с този човек. За миг. И по този начин си припомням, че всички сме свързани и сме едно цяло. Празник е читател да дойде за автограф и да каже: госпожо, не искам да ми надписвате книгата на първата страница, а на ей тази – това стихотворение е писано за мен.    Вилнюс Какво очакваш, чужденецо, хвърляйки монета за завръщане във водите на Нерис? Този град е от страстите, които можеш да си позволиш само веднъж в живота. Корабчето се поклаща, теглено от ято диви гълъби и ти е трудно да проумееш, че Европа има много сърца – за всеки от любовниците, които историята ѝ приписва. Като тях и ти се луташ между зеления и белия мост, ловуваш с обектива си камбанарии и кехлибарени слънца от витрините, за да топлят зимните ти нощи, докато се опитваш да разгадаеш съня на Гедиминас и мислите ти да намерят покой. Вилня е жена, разплискала всички сезони в душата ти, затова не разбираш песента ѝ: трудно се влиза в сън, широк шест столетия.
Vilnius Skyline
Реката Нерис във Вилнюс, Литва. На 23 юни Аксиния Михайлова ще чете поезия в Лондон. Ето поканата На 24 юни организираме пикник с Аксиния Михайлова в лавандуловите поля на село Шоръм в Кент. Ето поканата. Прочетете също:  



   Ако сте читатели на този сайт, ви молим да дарите средства за празника на българската култура, който организираме за 24 май, до българските рози, посадени от нас на Голдън Скуеър в централния лондонски квартал Сохо. Даренията ще отидат за наема на площада, за застраховка, за осигуряване на сцена, озвучение, щандове, маси, столове… Вашето дарение ще е знак, че подкрепяте нашата мисия да свържем българите с останалите лондончани и да направим позната българската култура в Лондон. Имената на дарителите ще бъдат споменати на събитието за 24 май. Освен това ще поканим лично дарителите да участват на нашия празник в центъра на Лондон:

Нашата сметка:
LONDON BULGARIAN ASSOCIATION
Sort Code 20-12-26
Account No 33784770
IBAN GB65 BUKB 2021 2633 7847 70

* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.