Христина Мирчева: Докато моят кактус препуска

Да започнем с това, че има ходещи растения. Преди да ви издам всичко, бих добавила само, че днес ви представяме едно стихотворение, което чрез използването на ярки и изненадващи образи и смяната на перспективи поетически изследва движението и безподвижността; живеенето, мястото.

Христина Мирчева споделя за стихотворението си: „Обичам цветята, а интровертните наежени кактуси спечелиха навремето моето детско доверие след като разбрах, че цъфтят само веднъж в годината. Но как цъфтят само! А този мисионер Ел Кактус Анданте възпроизвежда и движение. Обградих го с ореол на святост, поставих го в центъра на събитията в историята за едни ускорени пейзажи. Той раздвижва вродената неподвижност, излагайки на присмех човека, който приема с високомерие съвършената машина на тялото и духа си. Аз съм един кантон, наблюдаващ лениво преминаването на живота, докато моят кактус препуска ли препуска през пустинята от време и пространство.“

Ел Kактус Aнданте

В Перуанската пустиня расте кактус, който има крака.

Единственото висше цветно растение, забелязано да върви. Върви бавно, затова пък постоянно, равномерно и в края на краищата изминава километри.

Ел Кактус Анданте, известен още като „пълзящият дявол“, притежава змиевидно тяло, разклонено във всички посоки.

Главният корен на кактуса постепенно изсъхнал. Сочните листа се редуцирали и се превърнали в израстъци, осеяни с малки, остри и твърди като стомана бодли, които му служат сравнително добре.

И ето, кактусът, с помощта на попътен вятър, за кратко време пропътува голямо разстояние.

За да издържи дългите и чести пътувания, растението трябва да се храни. За да не спира и губи време, се храни в движение с вода и минерални соли от почвата и въздуха.

Ел Кактус Анданте посрещнал всички атмосферни промени, настъпили в края на мезозойската ера и доживял до наши дни.

Единственият недостатък за отбелязване е тъмната завист, която фамозният кактус поражда у кантоните. Те от своя страна, в близост до железопътните линии, дават вид, че се движат, но това, както знаем, е само зрима илюзия.

Христина Мирчева из „Ускорени пейзажи” (Жанет 45, 2015)

Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия „Бертолт Брехт“, Пазарджик и Колеж по международен туризъм, Бургас. Работила е като журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания; преводач и библиотекар в Археологически музей, Пловдив. Съосновател и редактор на издание „Диаскоп комикс”. Работи като арт мениджър в галерия „Резонанс“, Пловдив. Автор на книгите с поезия „Минава нощ, минава ден“, (Паисий Хилендарски, 2012) и „Ускорени пейзажи“, (Жанет 45, 2015). Член на Дружеството на писателите, Пловдив.

Снимка: Весела Кучева

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочете също какво Христина Мирчева споделя за Лондон