Нова читателска карта и една неочаквана българска връзка
Докато вървя, се опитвам да си припомня писателите, живели в лондонския квартал Мейфеър. Сещам се за П. Г. Удхаус, Оскар Уайлд, Греъм Грийн и гръцкия поет Джордж Сеферис. Сигурно са посещавали кварталната библиотека -тя е от края на XIX век.
Днес, в обедната почивка, отидох до библиотеката в Мейфеър, за да си извадя карта. Реших, че е по-удобно да ходя до библиотеката близо до офиса, отколкото до кварталната ми, която обикновено е затворена, когато съм вкъщи.
Лондон има 325 обществени библиотеки, което го прави градът с най-голяма библиотечна мрежа в света. Кварталните библиотеки не са само за книги - те са обществени центрове с курсове за възрастни, детски клубове, срещи на местни групи. Може дори да се наемат стаи. Понякога хора се женят там. Напомнят ми на българските читалища, но с много повече ресурси. Често взимам филми - включително и български - както и музика от кварталната си библиотека. А библиотеката „Барбикан“ е най-голямата специализирана музикална библиотека във Великобритания.
Когато библиотекарят в Мейфеър ме записва като читател, вижда от шофьорската ми книжка, че съм роден в България и ми казва на развален български:
„Говоря малко български!“
Вглеждам се в него трийсетинагодишен симпатичен мъж с интелигентно лице.
„Били сте в България?“, питам на английски.
„Всяка година ходя. Моят партньор е българин.“ (Партньор може да е мъж или жена; не питам повече - не е прието при запознанство.)
„Твоето име е като на Бойко Борисов“, добавя библиотекарят.
Докато вървя обратно към офиса, спирам за момент, отварям приложението на телефона си за задачи и записвам: „Да подаря мартеница на 1 март на библиотекаря в Мейфеър.“
Бойко Боев
