Ценностната система на британците

Този текст е част от поредицата на bulgariansinlondon.com "Британия Факти".

Открил съм, че британците и българите имат различно отношение към много неща. Изброявам няколко с уточнението, че моите впечатления са обобщения, които не се отнасят до много групи в британското мултикултурно общество. Вие помислете и споделете вашите наблюдения по темите по-долу: 

Образованието: Българите много повече от британците отдават значение на академичното образование. Зубренето и високите оценки в училище се насърчават много повече в България, отколкото във Великобритания. В сравнение с българите (както и германци и французи), британците са анти-интелектуални и ценят повече здравия разум (common sense). Приятелите ми в България говорят, че имат планове децата им да учат в Оксфорд и Кембридж (без самите родители дори да са ходили там), а тези от Великобритания, дори да са учили в престижни британски университети, не показват, че е от значение къде точно са студенти децата им. Те също се учудват от историите ми от България за изпитване всеки ден, за бележника с оценки и за училищни олимпиади по математика, история, литература и други.   

Традициите:  Традициите за българите са колективно преживяване (фолклорни танци и обичаи като ходеното на църква за Великден), а за британците - отношение към нещата от живота, които се стремят да запазят в настоящето. Например, британците предпочитат да живеят в стари къщи, а не в нови апартаменти, или да ходят в стари пъбове или да гласуват цял живот за политическата партия, за която някога родители и дядовците и бабите им са гласували.  

Приемането на различността: Британците не се стремят, така като българите, да са като други народи и не правят усилия да приличат на французи или германци. Нито пък се питат кога ще настигнат американците. Изглежда, че те си добре както са си.  

Селото: Британците имат идеализирана представа за живота извън града и селото няма негативно значение, като в България. Английските села са богати, красиви и уредени по-добре от градовете дори. Къщите в английските села са много скъпи и е престижно да има човек селска къща, особено на място без много хора наоколо - на “забутани места”, бихме казали - и с много природа.  

Природата: Британците са големи градинари и във всички съботно-неделни вестници и списания и програми на телевизията се говори за градини. Други много разпространени теми са разходките сред природата и парковете. Стотици хиляди британци членуват в The Ramblers’ Association и ходят ентусиазирано на походи. Последните са чудесно маркирани и престоят в пансионите за туристи е евтин. 

Силата на човек и на обществото: Британците имат по-голяма вяра в собствените си сили, отколкото българите. Според мен, това обяснява защо те членуват повече от българите в обществени и квартални организации, както и защо днешни големи международни органазации като Amnesty International или Save the Children са възникнали във Великобритания. Когато има някакъв обществен проблем, британците бързо се самоорганизират за неговото решаване и разчитат по-малко на правителството и държавата, отколкото българите. 

Формалностите в общуването: Като цяло българите обръщат повече внимание от британците на това как са облечени и дали къщите им за подредени. Макар парадите с участието на кралицата да впечатляват с формалността си, британците не са по формалностите. Във Великобритания е нормално хората да се обръщат един към друг по малко име, дори към професорите в университетите и собствениците на международните компании, в които работят. На гости у британски приятели обичайно да има buffet type meals - всеки сам си сипва от храната, която е в кухнята или до масата, и после отива с чинията си на мястото си. Забелязал съм, че слагането на грандиозни маси и обличането на домакините с най-новите си дрехи смущава британските гости.  

Автор на текста и снимките: Бойко Боев