11 ноември, 11 часа

lachezar-stanchev-1
Публикуваме стихотворение на българския поет Лъчезар Станчев (1908-1992), написано през 1938 г., когато, като асистент по литература в Сорбоната, посещава Лондон. Стихотворението е част от стихосбирката му "Земя под слънце" (1939 г.), която през същата година е удостоена с Голямата годишна награда за поезия на Министерството на просвещението. През 1918 г. Лъчезар Станчев е само на 10 години, но през 30-те още е пресен споменът за неговия баща, който умира от раните си няколко години след края на Първата световна война.

lachezar-stanchev-2

Във тоя светъл ден пред Възкресение, като картина Лондон е пред мене. Витрините блестят в сребро и злато, таксита — бръз поток — се леят.

Привидна хубост на земята! Мъж без нозе сред Лондон е застанал, с три дървени подпори ходи, пее, като плашило жалко от войната.

Как може да се пее без крака? Във труп — душа, и във душата — песен? За нея Лондон ми се струва тъсен, по цялата земя се чува тя.

А Лондон глух лети край тротоара, блестят витрини, греят отобуси, жени минават на ръце с подаръци за възкресението на Исуса.

img_1966
Ветеран от войната продава макове на гара Виктория, 11 ноември 2016 г., 11 часа.



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.