За моруната на Лъчезар Лозанов

Поетът Лъчезар Лозанов разпалено ми разказа историята, предизвикала написването на стихотворението му „Моруна“: „Бяхме с приятел в Тутракан. Там има музей на риболова със снимки от началото на 20 в. Видяхме уловени моруни с рекордни размери – по 300-400 кг., които са 2 или 3 пъти боя на човек. Окачени и вдигнати на кран. Ловили са ги с дървени лодки, правени само чрез сглобяване и заклинване – никакви метални части (май тутраканки им викаха). В музея ни разказваха как драматично се лови моруна – черна, трудно откриваема, куките са с диаметъра на чинии, а кордите – въжета. Може да потопи лодката, като опъне. Затова я оставят да влачи дълго, докато се умори. Забиват нещо като пики с куки в гърба й и я чакат да отмалее, за да я изтеглят. Там, по крайбрежието на Дунав, можеш да видиш бедност, стара архитектура, която си е отишла – покриви паднали, останали стените на стария Военен клуб в Лом например, и в същото време – загадъчна река с медни отблясъци, чезнеща в хоризонта. Това поражда вътрешния копнеж да пътуваш, смесено с невъзможността... И си представих, че както ние хвърляме въдици (куките), за да измъкнем нещо така опасно и голямо, по същия начин живеем в пространство, в което някой друг (небитието) хвърля куки и дебне да ни измъкне в друго измерение.Точно както моруната сме – чудовище, за което рибарите казват, че да ти се хване то на куката, се случва веднъж в живота.“

Моруна

Не танцувам добре, мокро е в тази странна зала с куки от тавана, но имаш моето желание да го направя. Не мога  да ти дам дишането си, дробовете ми са проядени, но когато мисля за теб, болката е нещо хубаво – не предвещава края, а е несподелимо присъствие.

Танцът, играта ми се изплъзват. Както в Дунав блясва сянка, огромен гръб от дълбините. Не избирах занаята рибар, забавлявам се с костури, бяла риба – но лодката не е опъвала стръвта, вдървеното й тяло не е загребвало вода от опън след черния гръб. Яростта да забием куки, капронът да изсвисти скъсан… Ние с облекчение да кажем: моруната ли имаше късмет или все още сме способни да оцелеем? Несподелимо плувам добре в тази странна зала с куки в тавана.

Лъчезар Лозанов

Лъчезар Лозанов (1953, София) е поет, журналист и редактор на културните страници във в-к „Българска армия“. Един от създателите на легендарната групата за ъндърграунд литература „Рамбо 13“. Представата си за модерна поезия е изложил в есето „Стихът: пеперудата е свободна“ („Литературен вестник“, бр. 34,1999). Автор и редактор е на първия брой на литературния вестник „Аудитория“ (2000). Автор на 4 книги: „Скъсай опаковката“ (самиздат, 1995), „Звярът“ (Графити, 1999), „Иго“ (Жанет 45, 2002) и „Болничен лист“ (Жанет 45, предстоящо издание).

Рисунка: Лъчезар Лозанов

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочетете също какво Лъчезар Лозанов споделя за Лондон

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.