За моруната на Лъчезар Лозанов

Поетът Лъчезар Лозанов разпалено ми разказа историята, предизвикала написването на стихотворението му „Моруна“: „Бяхме с приятел в Тутракан. Там има музей на риболова със снимки от началото на 20 в. Видяхме уловени моруни с рекордни размери – по 300-400 кг., които са 2 или 3 пъти боя на човек. Окачени и вдигнати на кран. Ловили са ги с дървени лодки, правени само чрез сглобяване и заклинване – никакви метални части (май тутраканки им викаха). В музея ни разказваха как драматично се лови моруна – черна, трудно откриваема, куките са с диаметъра на чинии, а кордите – въжета. Може да потопи лодката, като опъне. Затова я оставят да влачи дълго, докато се умори. Забиват нещо като пики с куки в гърба й и я чакат да отмалее, за да я изтеглят. Там, по крайбрежието на Дунав, можеш да видиш бедност, стара архитектура, която си е отишла – покриви паднали, останали стените на стария Военен клуб в Лом например, и в същото време – загадъчна река с медни отблясъци, чезнеща в хоризонта. Това поражда вътрешния копнеж да пътуваш, смесено с невъзможността... И си представих, че както ние хвърляме въдици (куките), за да измъкнем нещо така опасно и голямо, по същия начин живеем в пространство, в което някой друг (небитието) хвърля куки и дебне да ни измъкне в друго измерение.Точно както моруната сме – чудовище, за което рибарите казват, че да ти се хване то на куката, се случва веднъж в живота.“

risunka

Моруна

Не танцувам добре, мокро е в тази странна зала с куки от тавана, но имаш моето желание да го направя. Не мога  да ти дам дишането си, дробовете ми са проядени, но когато мисля за теб, болката е нещо хубаво – не предвещава края, а е несподелимо присъствие.

Танцът, играта ми се изплъзват. Както в Дунав блясва сянка, огромен гръб от дълбините. Не избирах занаята рибар, забавлявам се с костури, бяла риба – но лодката не е опъвала стръвта, вдървеното й тяло не е загребвало вода от опън след черния гръб. Яростта да забием куки, капронът да изсвисти скъсан… Ние с облекчение да кажем: моруната ли имаше късмет или все още сме способни да оцелеем? Несподелимо плувам добре в тази странна зала с куки в тавана.

Лъчезар Лозанов

Лъчезар Лозанов (1953, София) е поет, журналист и редактор на културните страници във в-к „Българска армия“. Един от създателите на легендарната групата за ъндърграунд литература „Рамбо 13“. Представата си за модерна поезия е изложил в есето „Стихът: пеперудата е свободна“ („Литературен вестник“, бр. 34,1999). Автор и редактор е на първия брой на литературния вестник „Аудитория“ (2000). Автор на 4 книги: „Скъсай опаковката“ (самиздат, 1995), „Звярът“ (Графити, 1999), „Иго“ (Жанет 45, 2002) и „Болничен лист“ (Жанет 45, предстоящо издание).

Рисунка: Лъчезар Лозанов

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочетете също какво Лъчезар Лозанов споделя за Лондон

Разходки из Лондон   TWITTER | FACEBOOK | INSTAGRAM | БЮЛЕТИН | LINKEDIN | GOOGLE+| MEETUP

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.



   Ако сте читатели на този сайт, ви молим да дарите средства за празника на българската култура, който организираме за 24 май, до българските рози, посадени от нас на Голдън Скуеър в централния лондонски квартал Сохо. Даренията ще отидат за наема на площада, за застраховка, за осигуряване на сцена, озвучение, щандове, маси, столове… Вашето дарение ще е знак, че подкрепяте нашата мисия да свържем българите с останалите лондончани и да направим позната българската култура в Лондон. Имената на дарителите ще бъдат споменати на събитието за 24 май. Освен това ще поканим лично дарителите да участват на нашия празник в центъра на Лондон:

Нашата сметка:
LONDON BULGARIAN ASSOCIATION
Sort Code 20-12-26
Account No 33784770
IBAN GB65 BUKB 2021 2633 7847 70

* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.