Среща с Крис Бъкстън: Мостове между България и Англия
Преди срещата с Кристофър (Крис) Бъкстън си мислих как да го представя на публиката. Крис е бивш учител в Бургаската езикова гимназия в края на 70-те години. Връзките му с България продължават и след края на учителството там благодарение на брака му с българката Ани.
С Крис се запознах в Лондон покрай неговите романи, в които винаги има английски и български връзки. Бях впечатлен от българския на Крис и фактът, че той превежда от български на английски език творби на съвременни български автори, както и поезия от българските класици.
Става възможно да представя Крис на българските си познати в Лондон благодарение на наскоро започналите срещи на лондонски българи с британци. Нарекохме тази инициатива “Вечните приятели на България”, тъй като чрез нея представяме британци, които познават България. Желанието ни да научим за впечатленията на гостите ни от нашата родина, както и за културните различия между британците и българите. Познаването на различията е важно за успешната интеграция на лондонските българи.
И така, докато си мислих как да представя Крис на българската аудитория, се сетих как в детството ми в България наричахме “чичо” и “леля” всеки мъж и жена на улицата. Тези хора не ни бяха роднини, но знаехме, че можем да разчитаме на тях при нужда, както и уважавахме техния авторитет на по-опитни от нас.
Мисля, че ако можех да си избера чичо в Англия, бих си избрал Крис, защото той познава, както мястото, където съм роден, историята и културата, българите, така и Англия и англичаните. Като лондонски българин, всеки ден имам въпроси за английския начин на живот, които бих задавал на английските си чичовци и лели, ако имах такива.
На срещата Крис беше сърцат. Затова слушахме с интерес неговите разкази за живота му в Англия като дете и ученик в пансион, студентството му и учителството му в Португалия и Норвегия преди да отиде в България, както и спомените му от пристигането в Бургас и как е изглеждал градът и страната по онова време. С чувство за хумор Крис разказваше за своите бивши колеги, учители и ученици. Той е съпричастен към България и е нейн вечен приятел.
Много ми хареса, че залата беше пълна, както и че се получи много уютна атмосфера. Приятна изненада беше откритето, че в залата беше бивша ученичка на Крис от Бургас, която сега живее в Лондон.
За хубавата среща допринесе и хлябът, които беше омесил и изпекъл Адриан Апостолов. Една пита подарихме на Крис, а другата си разделихме с мед, както и със сол, пипер и сминдух.
Щеше да бъде още по-добре, ако в залата имаше повече англичани. Тези срещи са възможност на лондонските българи да доведат своите английски приятели и съпрузи.
Следващата среща от рубриката "Вечните приятели на България" ще е на 27 април с писателката Весна Гоудсуърти, която ще ни разкаже как Балканите, включително България, присъстват в британската култура.
Бойко Боев
p.s. Ако познавате британци, които могат да разкажат за впечатленията си от България и биха били подходящи за специални гости в поредицата "Вечните приятели на Българи", ще се радваме да получим имейл от вас на адрес bulgariansinlondon@gmail.com.