Българският филм Бащата на Лондонския кинофестивал

Тези, които имат любимо кино, нека си помислят защо имат такова кино! Някога любимото ми кино в София беше Одеон. В него даваха стари филми на известни режисьори и актьори.  

Ако в другите кина даваха един филм цяла седмица, в Одеон филмите се сменяха всеки ден и с всяка прожекция. За кинолюбител, какъвто бях някога, многообразието от филми беше богатство.  

В Лондон любимото ми кино е Одеон Ковънт Гардън. Там гледах първия си филм, след като се преместих да живея в британската столица. Макар че вече не си спомням детайли от филма, който гледах, не съм забравил преживяването. (Ако сте забелязали, че и това кино се казва Одеон, пояснявам, че чувствата ми към софийското кино повлияха на избора къде да гледам първия си филм в Лондон.) 

Сред любимите ми кина в Лондон вече е и Ciné Lumière - на снимката горе, защото там тези дни гледах с приятели българския филм "Бащата" (The Father) на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които са и негови сценаристи, заедно с Дечо Таралежков.  

Гледах "Бащата", защото ми беше интересно да видя български филм, участник в Лондонския филмов фестивал. Това е най-големият кинофестивал във Великобритания, който се провежда от 1953 г., организиран от Британския филмов институт. Създателите му са искали да бъде "фестивал на фестивалите" и да представя най-значимите и вълнуващи таланти на световното кино днес.  

Моите британски колеги и приятели знаят за значението на Лондонския кинофестивал, затова ми беше приятно да им кажа, че ще ходя на български филм на фестивала и да ги поканя да дойдат с мен.  

Лондон е океан от вълнуващи културни събития, затова събитие, свързано с България, трябва да е наистина забележително, за да мога да привлека интереса на небългарските си приятели, колеги и съседи.  

Вероятно има и други като мен, на които от време на време им се иска да съпреживяват българската култура с небългари. В случая, ние българите имаме предимството да разбираме езика и културата и поради това сме в по-силна позиция, което е точно обратното на реалния ни живот в чужбина. Затова обсъждането на български филм или книга е възможност да покажем домакинство и приятелско отношение. 

Ciné Lumière се намира в близост до метростанцията South Kensington, недалеч от Natural History Museum. Киното е в сградата на Френския културен институт. Открита през 1939 г. красивата сграда е в стил арт деко и е обявена за обект с историческа и културна стойност. Като влезете в нея първото, което ви грабва вниманието, е мраморното стълбище. На втория етаж има библиотека, а срещу нея е кинозалата с 241 сини кресла.  

На прожекцията на "Бащата" бях няколко свои приятели. Като свърши филмът ми беше интересно да разбера как са те и какво са разбрали. Ето какво ми каза моя приятел Мат, който е гледал вече няколко български филми, препоръчани от мен.  

Какво те накара да гледаш български филм в събота? 

Моят български приятел Бойко ме покани да гледаме филма “Бащата”. Помислих си, че ще е добър филм, защото бях гледал филма “Урок” от същите режисьори по Би Би Си и ми беше харесал. 

Хареса ли ти “Бащата”? 

Добър филм, който показва необикновени черти на българския живот от спиритуализма до сладкото от дюли с индрише и всичко между тях. 

Коя част от филма хареса най-много? 

Връзката между първоначалната бяла лъжа и последиците. 

Какви чувства и мисли за България и българите предизвика филма за теб? 

Да ги накарам да ми донесат сладко от дюли с индрише. 

Няма да разказвам филма. Ще кажа само, че това е трагикочимен филм, който дава много възможности за размисъл.  

Аз си мисля, че не съм гледал отдавна филм за емоциите на мъжете, за това колко им е трудно да се справят с тях, както и за пропастта между бащите и синовете в България от поколението на главните герои. 

Благодарение на филма “Бащата” прекарах хубав следобед с лондонските си приятели. Ciné Lumière ще ми напомня за българското кино. И понеже емоциите бяха положителни, ще ми е хубаво да минавам покрай киното.

Давам си сметка, че този хубав български филм ме свърза с една лондонска сграда, улица и квартал. Благодаря на създателите на филма за това. 

Подобно на моите приятели, след филма "Бащага" ми се дояде сладко от дюли. Намерихме такова в магазина Partridges в Челси. Подарих едно бурканче на Мат. Той беше благодарен, но отбеляза, че в сладкото няма индрише. Мат държи сладкото от дюли да е домашно и с индрише. Като във филма "Бащата".

Дечо Таралежков и Петър Вълчанов по време на представянето на филма "Бащата"на Лондонския кинофестивал. Този филм е в Лондон след награди от международни фестивал. Пожелаваме на авторите още успехи.

Снимки: Цветан Лиловски и Ewan,
Автор: Бойко Боев