Историята на Лондон има вкус на кафе

Сега ще ви заведем на едно особено място в Лондонското сити. Дори да сте били в Ситито, вероятно не сте били на това място. Ние ви водим там не само, защото то е красиво, но и за да ви разкажем няколко истории – истории на Ситито.
Мястото е пъбът Counting House - на снимката. Ако движението от коли и хора навън по улица Корнхил не се различава от това във всеки голям съвременен град, влизайки в Counting House, се озоваваме в друга епоха.
Атмосферата е различна от тази в типичните английски пъбове: високите тавани с орнаменти и стъкленият купол напомнят по-скоро на музей. За това допринасят и старата ламперия, полилеите и картините, масите и лампите от времето на Дикенс, и междинното ниво (мецанин), до което ни отвежда великолепна дървена стълба.

Не се притеснявайте как сте облечени – въпреки старовремската атмосфера и някои елегантни посетители, вие се намирате в английски пъб – а в английските пъбове всички са добре дошли, независимо от положение, произход и външен вид.
Името на пъба е Counting House, което е архаична фраза за място за плащане и за сделки. Това име идва от факта, че сградата е бивша банка от 19-ти век, времето на кралица Виктория. Ако имате добро въображение, в Counting House може да си представите за момент, че сте заможен търговец от онова време. С какво бихте търгували в Лондон през 19-ти век?
Недалеч от Counting House се намира централата на старата застрахователна и презастрахователна компания Lloyd's of London, известна като Лойдс. Знаете ли, че Лойдс възниква в кафене (coffee house) в края на 17 век и носи името на собственика на кафенето – Едуард Лойдс? Днес няма много информация за Едуард Лойдс; знае се обаче, че по онова време кафенетата в Лондон са били много популярни сред лондонските търговци, които научавали в тях новини за света и сключвали сделки. Кафето, както и идеята за специални публични места за неговото пиене, идват в Лондон от Османската империя. Лондон винаги е бил отворен към чужди идеи и култури.

Кафенето на Едуард Лойдс се е намирало много близо до Counting House – на Ломбард стрийт. Улицата е наречена на златарите от Ломбария (днес област в Италия, с главен град Милано), които идват да работят в Лондон като банкери през средните векове. За улица Ломбард пише Карл Маркс, който я използва като нарицателна за банкерите в Лондон. Подобно на банкерите от Ломбардия Маркс е също "чужденец" в Лондон. В Лондон винаги са живели хора от цял свят.

Погледнете през прозорците на Counting House. Встрани е Royal Exchange - Борсата.

След отварянето на Royal Exchange през първата половина на 19-ти век тя става Храмът на търговците. До нея е паметникът на Поул Ройтър, още един чужденец в Лондон (германец), който през втората половина на 19 век започва да доставя на търговците в Лондонската борса новини от целия свят, благодарение на телеграфа и своята информационна агенция - Ройтърс.

Днес подобно на Counting House сградата на Royal Exchange е преобразена. В нея се помещават луксозни магазини.
Причината
Сградите от 18-ти и 19-ти век са прекалено малки за новите банки и финансови институции, които се появяват след средата на 80-те години в Лондон, когато той става световен финансов център.
Някои биха съборили старите сгради в името на бизнеса. За лондончани обаче историята и бизнесът са еднакво важни. Затова модерните сгради на банките са изнесени извън Ситито, а ако се вгледате в хората, които минават покрай Counting House, ще откриете, че много от тях са туристи, които са дошли от целия свят да видят с очите си града на Дикенс, Оскар Уайлд и Уудхаус. Лондон е град и за бизнес, и за култура.
И така, Counting House не е просто пъб или бивша сграда на банка. Counting House е символ на Лондон: Лондон е стар, но и съвременен, английски, но и международен, променящ се, но не скучен, забързан, но и уютен.
Докато си поръчвате питие в Counting House, имайте предвид, че сред персонала зад бара е една българка. Не знам дали тя и всички вие си давате сметка, че българите в Лондон създават съвременната история на този град и допринасят за неговата слава. Допреди години това щеше да звучи невероятно, но днес това е факт. Вълнуващ факт, при това!
Снимка на Royal Exchange Rev Stan under Creative Commons