Как се играе ръгби?

Jonny Wilkinson

През следващите 6-7 седмици любимият ви лондонски пъб почти сигурно ще промени облика си. Свободните места ще станат по-малко, посетителите – някак по-едри и гласовити, много от тях облечени в бели фланелки с емблема червена роза и надпис England. В обичайните закачки ще се чуват австралийски, новозеландски, южноафрикански, ирландски, уелски и шотландски акценти, демонстрирани с чувство за принадлежност. Французи и аржентинци ще изневерят на любимите си вина и ще се надяват вписването в местната бирена традиция да донесе добър късмет на отборите им.

Причината за предстоящото оживление е осмият турнир за Световната купа по ръгби, който започва днес с мача Англия – Фиджи и ще вълнува милиони хора по света до излъчването на шампиона на 31 октомври. Популярността на този спорта през последните двадесетина години нараства лавинообразно – сега Световната купа по ръгби е третото по значимост телевизионно спортно събитие в света, а за икономическия ефект от организацията му се пишат докторати.

За огромна част от българите, ръгби си остава неразбираема суетня около пъпешовидна топка, при която всички средства за справяне с противника са разрешени. Ако обаче се ориентирате в правилата, хаосът ще придобие смисъл и ще ви „хване“ магията, която събира милиони хора пред телевизорите на всеки 4 години и определя самочувствието на цели нации.

За разлика от (до болка) познатия ни футбол, точките в ръгби се отбелязват по повече от един начин. И тук има голове, но те се зачитат когато топката премине над, а не под напречната греда на Н-образната врата. Гол отбелязан от наказателен удар (penalty на английски) носи 3 точки; по-редки, но ценени като проява на голямо майсторство са головете от движение (ждроб, дроп-гол на английски). Трудността идва от изискването топката да докосне земята преди да бъде ритната към вратата – само тогава трите точки се зачитат. Англичанинът Jonny Wilkinson (на снимката), макар наскоро да прекрати кариерата си, има полубожествен статус в родината си заради уменията при отбелязване на голове, които доведоха Англия до световната титла през 2003. Това е и единствената победа на отбор от Северното полукълбо в историята на турнира – останалите 6 титли са разпределени поравно между Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка.

Още по-ценно от гол обаче е отбелязването на есе (try на английски). Есе имаме, когато нападащият отбор успее да затисне топката зад крайната линия на противниковото поле. Наградата за такова постижение са 5 точки и право на допълнителен шут към врата (conversion на английски), който, ако премине между страничните и над напречната греда носи още 2 точки.

Ако отбелязването на есе ви изглежда лесно, значи още мислите като човек, който е гледал твърде много футбол. Достигането до крайната линия в ръгби е сложна задача, защото топката може да се подава с ръце само назад. Ритането напред е разрешено, но ако се надявате с топката да играе ваш съотборник, той трябва да е бил зад вас в момента, когато сте я ритнали. Най-сигурният начин да печелите терен е да бягате напред, носейки топката, но това обикновено не се харесва на противниците. Те имат право да ви повалят на земята (задължително хващайки ви с ръце, не по-високо от нивото на раменете), след което трябва бързо да се освободите от топката.

Това защитно действие се нарича блокаж (tackle на английски) и в ръгби (за разлика от американския футбол) е разрешено само срещу играч, който притежава топката. Друг начин за печелене на терен е изритването на топката силно напред, понякога умишлено в тъч. Тъчовете (line-outs на английски) в ръгби не са свободни хвърляния; топката се оспорва между две колони от играчи и трябва да бъде хвърлена „честно“ помежду им. Друг зрелищен тип статично положение е схватката (scrum на английски) – по осем играчи от всеки отбор формират нещо като валяк от човешки тела, който се опитва да избута противниковата формация и да спечели спорната топка.

Въпреки постоянните физически съприкосновения, ръгби-мачовете традиционно преминават в коректен дух, умишлените нарушения са изключително редки и се наказват с продължителни забрани за игра. Правилата (всъщност официалното им име е Laws – закони!) стриктно поставят границите на разрешения сблъсък, а съдийският авторитет е безпрекословен. Оспорването на съдийско решение не вирее на игрището за ръгби, а да се престориш на контузен е гаранция за доживотно презрение от страна на феновете и другите играчи.

Ако сте си позволили стотина паунда за билет за някой от мачовете от Световната купа, ще почувствате приятелския дух на стадиона – на трибуните кипят страсти, но няма враждуващи агитки и фенове на двата отбора често седят едни до други ; песните са предпочитан начин за демонстриране на подкрепа, за сметка на нечленоразделните викове и ругатни. Тази атмосфера се пренася в пъба – по време на мача може и да се разменят коси погледи или епитети, базирани на национални стереотипи, но с изтичането на 80-тата минута всички стават приятели и победителите черпят победените.

Автор: Павел Попов, специално за Разходки из Лондон

Снимката на Jonny Wilkinson е на: adifansnet under creative commons licence

Разходки из Лондон   TWITTER | FACEBOOK | INSTAGRAM | БЮЛЕТИН | GOOGLE+| MEETUP Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.
* * *
На нашия сайт Българи в Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.