Как се играе ръгби?

Jonny Wilkinson

През следващите 6-7 седмици любимият ви лондонски пъб почти сигурно ще промени облика си. Свободните места ще станат по-малко, посетителите – някак по-едри и гласовити, много от тях облечени в бели фланелки с емблема червена роза и надпис England. В обичайните закачки ще се чуват австралийски, новозеландски, южноафрикански, ирландски, уелски и шотландски акценти, демонстрирани с чувство за принадлежност. Французи и аржентинци ще изневерят на любимите си вина и ще се надяват вписването в местната бирена традиция да донесе добър късмет на отборите им.

Причината за предстоящото оживление е осмият турнир за Световната купа по ръгби, който започва днес с мача Англия – Фиджи и ще вълнува милиони хора по света до излъчването на шампиона на 31 октомври. Популярността на този спорта през последните двадесетина години нараства лавинообразно – сега Световната купа по ръгби е третото по значимост телевизионно спортно събитие в света, а за икономическия ефект от организацията му се пишат докторати.

За огромна част от българите, ръгби си остава неразбираема суетня около пъпешовидна топка, при която всички средства за справяне с противника са разрешени. Ако обаче се ориентирате в правилата, хаосът ще придобие смисъл и ще ви „хване“ магията, която събира милиони хора пред телевизорите на всеки 4 години и определя самочувствието на цели нации.

За разлика от (до болка) познатия ни футбол, точките в ръгби се отбелязват по повече от един начин. И тук има голове, но те се зачитат когато топката премине над, а не под напречната греда на Н-образната врата. Гол отбелязан от наказателен удар (penalty на английски) носи 3 точки; по-редки, но ценени като проява на голямо майсторство са головете от движение (ждроб, дроп-гол на английски). Трудността идва от изискването топката да докосне земята преди да бъде ритната към вратата – само тогава трите точки се зачитат. Англичанинът Jonny Wilkinson (на снимката), макар наскоро да прекрати кариерата си, има полубожествен статус в родината си заради уменията при отбелязване на голове, които доведоха Англия до световната титла през 2003. Това е и единствената победа на отбор от Северното полукълбо в историята на турнира – останалите 6 титли са разпределени поравно между Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка.

Още по-ценно от гол обаче е отбелязването на есе (try на английски). Есе имаме, когато нападащият отбор успее да затисне топката зад крайната линия на противниковото поле. Наградата за такова постижение са 5 точки и право на допълнителен шут към врата (conversion на английски), който, ако премине между страничните и над напречната греда носи още 2 точки.

Ако отбелязването на есе ви изглежда лесно, значи още мислите като човек, който е гледал твърде много футбол. Достигането до крайната линия в ръгби е сложна задача, защото топката може да се подава с ръце само назад. Ритането напред е разрешено, но ако се надявате с топката да играе ваш съотборник, той трябва да е бил зад вас в момента, когато сте я ритнали. Най-сигурният начин да печелите терен е да бягате напред, носейки топката, но това обикновено не се харесва на противниците. Те имат право да ви повалят на земята (задължително хващайки ви с ръце, не по-високо от нивото на раменете), след което трябва бързо да се освободите от топката.

Това защитно действие се нарича блокаж (tackle на английски) и в ръгби (за разлика от американския футбол) е разрешено само срещу играч, който притежава топката. Друг начин за печелене на терен е изритването на топката силно напред, понякога умишлено в тъч. Тъчовете (line-outs на английски) в ръгби не са свободни хвърляния; топката се оспорва между две колони от играчи и трябва да бъде хвърлена „честно“ помежду им. Друг зрелищен тип статично положение е схватката (scrum на английски) – по осем играчи от всеки отбор формират нещо като валяк от човешки тела, който се опитва да избута противниковата формация и да спечели спорната топка.

Въпреки постоянните физически съприкосновения, ръгби-мачовете традиционно преминават в коректен дух, умишлените нарушения са изключително редки и се наказват с продължителни забрани за игра. Правилата (всъщност официалното им име е Laws – закони!) стриктно поставят границите на разрешения сблъсък, а съдийският авторитет е безпрекословен. Оспорването на съдийско решение не вирее на игрището за ръгби, а да се престориш на контузен е гаранция за доживотно презрение от страна на феновете и другите играчи.

Ако сте си позволили стотина паунда за билет за някой от мачовете от Световната купа, ще почувствате приятелския дух на стадиона – на трибуните кипят страсти, но няма враждуващи агитки и фенове на двата отбора често седят едни до други ; песните са предпочитан начин за демонстриране на подкрепа, за сметка на нечленоразделните викове и ругатни. Тази атмосфера се пренася в пъба – по време на мача може и да се разменят коси погледи или епитети, базирани на национални стереотипи, но с изтичането на 80-тата минута всички стават приятели и победителите черпят победените.

Автор: Павел Попов, специално за Разходки из Лондон

Снимката на Jonny Wilkinson е на: adifansnet under creative commons licence

Разходки из Лондон   TWITTER | FACEBOOK | INSTAGRAM | БЮЛЕТИН | GOOGLE+| MEETUP Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.


   Ако сте читатели на този сайт, ви молим да дарите средства за празника на българската култура, който организираме за 24 май, до българските рози, посадени от нас на Голдън Скуеър в централния лондонски квартал Сохо. Даренията ще отидат за наема на площада, за застраховка, за осигуряване на сцена, озвучение, щандове, маси, столове… Вашето дарение ще е знак, че подкрепяте нашата мисия да свържем българите с останалите лондончани и да направим позната българската култура в Лондон. Имената на дарителите ще бъдат споменати на събитието за 24 май. Освен това ще поканим лично дарителите да участват на нашия празник в центъра на Лондон:

Нашата сметка:
LONDON BULGARIAN ASSOCIATION
Sort Code 20-12-26
Account No 33784770
IBAN GB65 BUKB 2021 2633 7847 70

* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.