Защо британското законодателство трябва да обърне повече внимание на езика

Споделям статия на Рейнолдас Сидлаускас, написана за специално за нашия сайт.

Рейнолдас Сидлаускас е член на Националната асоциация на лицензирани юридически помощници (National Association of Licenced Paralegals - NALP), осветява сериозните предизвикателства, пред които са изправени източноевропейските мигранти в наказателната система на Обединеното кралство, когато не владеят английски език. Чрез практически примери от правната си работа, авторът разкрива как езиковите и културни бариери водят до процедурно участие, но реална правна изолация.  ~ Бойко Боев

ЗАЩО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ТРЯБВА ДА ОБЪРНЕ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НА ЕЗИКА

от Рейнолдас Сидлаускас, член на NALP

В сложната система на наказателното правосъдие в Обединеното кралство източноевропейските мигранти често срещат трудности поради езикови и културни бариери. Като юридически помощник, работещ зад кулисите, аз редовно подкрепям клиенти, които не отказват да се включат в процеса, а просто са неспособни да получат пълноценен достъп до правосъдие. Макар и да нямам право да представлявам клиенти в полицейски участъци, съм свидетел на системни пропуски, които непропорционално засягат мигрантите, които не говорят английски.

Като горд член на NALP и обучаван по тяхната програма „Наказателно право – ниво 3“, прилагам етичните стандарти и професионалната дисциплина, утвърдени от организацията, в работата си по правна подкрепа.

Между участие и изключване
На хартия съществуват права: правото да мълчиш, да се консултираш с адвокат и да получиш преводач. На практика обаче съм виждал как тези права се тълкуват неправилно, не се комуникират ясно или фактически се отричат поради погрешни служебни предположения.

Полски клиент отказа адвокатска помощ, след като служител му каза, че това „само ще забави нещата“. Друг румънски клиент подписа формуляр за претърсване на имущество, без да разбере, че с това се отказва от важни защити – превод не беше осигурен. Това не са изолирани случаи. Те се случват, когато преводът се третира като формалност, а не като необходимост.

Като юридически помощник аз подготвям фонови материали и комуникирам с адвокати. Но когато разбирането на клиента е нарушено заради езика, нашата работа е компрометирана още от самото начало.

Правни гаранции срещу оперативни реалности
Кодекс C на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа гласи, че разпитите не могат да се проведат без преводач, ако заподозреният не разбира английски. И все пак съм виждал как служители решават, че даден човек говори „достатъчно добре“ – без формална оценка. Често „достатъчно“ значи достатъчно, за да изглежда покорен, но не достатъчно, за да разбере правата си.

Съдилищата изискват разбиране, но закъснения с преводачи водят до отлагания – или по-лошо, процесът продължава под илюзията за разбиране. Виждал съм клиенти, които кимат с глава, твърде уплашени да признаят, че не разбират.

Илюзията за разбиране
Езиковите бариери не се свеждат само до думи. Културните норми също са от значение. В някои източноевропейски култури има нежелание да се оспорва властта. В комбинация с лоша езикова поддръжка клиентите изглеждат пасивни или несътрудничещи, което накърнява тяхната достоверност.

Спомням си клиент от Литва, който не зададе никакви въпроси по време на консултация. Едва по-късно, с помощта на двуезичен асистент, разбрахме, че той не е разбрал предупреждението, нито че има право на адвокат. Той е мислел, че процесът е за самопризнания, не за защита.

Тези моменти разкриват тъжната истина: много мигранти присъстват формално, но са юридически отсъстващи.

Какво може да се направи
Пиша това не като критика „отгоре“, а като глас „отвътре“. Целта ми не е да подкопавам системата, а да осветя нейните слепи петна.

Първо, трябва да има стандартизирана езикова оценка при първи полицейски контакт. Служителите не бива да преценяват езиковите умения неформално.

Второ, всички формуляри за права и откази трябва да са налични на основните общностни езици.

Трето, юридическите съветници и преводачите трябва да бъдат интегрирани още в ранните етапи на процеса. Често ние сме мостът между клиента и адвоката. Накрая, правното образование трябва да достига до общностите преди да се появят проблеми – чрез информационни кампании, преводи и партньорства.

Заключение
Източноевропейските мигранти не са невидими. Те са във всички части на системата на правосъдието. Но способността им да участват справедливо зависи от признанието ни, че езикът е ключов за правосъдието.
Като юридически помощник аз виждам къде комуникацията се проваля. Докато тези пропуски не бъдат преодолени, справедливостта ще остане условна – не по закон, а по език.

Автор: Рейнолдас Сидлаускас

NALP е нестопанска членска организация и единствената паралегална организация, призната като сертифициращ орган от Ofqual (регулатора на квалификациите в Англия). Чрез своите центрове в цялата страна предлага акредитирани и признати професионални квалификации за онези, които търсят кариера като юридически съветници.

Web: http://www.nationalparalegals.co.uk

LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/national-association-of-licensed-paralegals

Facebook: https://www.facebook.com/NationalAssocationsofLicensedParalegals/

Instagram: https://www.instagram.com/nalp_uk

Bluesky: https://bsky.app/profile/nalp-uk.bsky.social  

Threads: https://www.threads.net/@nalp_uk