Индивидуализма на британците и колективизма на българите

Каня ви да помислим за различията между българската и британската култура. Коя е по-индивидуалистична, а коя по-колектиктивистична? И какво значи това?

Ако сте любопитни, като мен, как културата определя мисленето на хората и търсите начин да се адаптирате към мултикултурната лондонска среща, ще са ви интересни резултатите от изследването на консултантската компания на Hofstede Insights за особеностите на различни общества в света.

Данните на Hofstede Insights се ползват от международните бизнеси, които отдавна са разбрали, че за да са успешни, трябва да имат предвид местните културни различия.

В продължение на рубриката ни за особеностите на британското култура, където правим сравнения с културата в България, се спирам сега на една особена културна разлика между българите и британците, установена от Hofstede Insights. Става дума за индивидуализма.

Индивидуалистична култура и колективистична култура

Данните на Hofstede Insights показват, че британците са почни три пъти повече индивидуалисти от българите.

Британското общество е определено като индивидуалистично, а българското като колективистично. Какво означава това в действителност?

Моята цел не е да сравнявам кое общество е по-добро, а да споделя своя опит по отношение на индивидуализма на британците и колективизма на българите. Каня ви да направете същото в фейсбук групата “Разходки из Лондон”.

В индивидуалистичните общества, като британското, децата се учат от ранна възраст да мислят самостоятелно и да носят отговорност за себе си. Да си зависим от другите – например, да останеш да живееш при родителите си след завършване на училище, или те да те издържат – е смущаващо и дори се счита за срамно. Независимостта е на пиедестал. Спомнете си за Робинзон Крузо. Този британски герой олицетворява това културно качество.

В индивидуалистичното общество са от голямо значение индивидуалните права. Британците имат традиции в борбата за различни правата си. Например, суфражетките успяват да осигурят жените да участват в изборите, британските профсъюзи, договори за работниците в различни индустрии. Най-големите международни правозащитни организации са във Великобритания.

В индивидуалистичните общества, като британското, фокусът е върху автономията и личността; ценят се различията между хората и се очаква да се проявява толерантност към всеки. Помислете за разнообразието в облеклото на хората в лондонското метро, за “ексцентричните” британски герои като Бени Хил, Мистър Бийн и Борис Джонсън.

В колективистичните общества, като българското, хората са лоялни към някаква група, като започнем от семейството, минем към през съседи, роднини, приятели, партии и се разчита на подкрепа от тях, особено в трудни времена. Например, децата разчитат на помощ от родителите си; като остареят родителите, обратното.

Принадлежността към определена група (партия, бизнес кръг) и лояността към тях се подчертават както пред познати, така и непознати, защото от нея зависи как гледат на човек в обществото и неговото самочувствие. Спомнете си песента “Имам човек” на Ицо Хазарта. Това да си човек на някого може да ти помогне от наемане на работа, до промоция, бизнес, неплащане на данъци, избягване от правосъдието и затвор.

В колективистичното общество саможертвата е на пиедистал. Спомням си, че някога в училище ни учеха за саможертва за родината (националните герои са пример), саможертва за някаква кауза (децата ястребинчета и партизаните). От родителите се очаква да дават всичко за децата си и тяхното образование, включително да жертват бизнеса и щастието си.

Във Великобритания не виждам саможертвата да е ценена нито от колегите, нито от съседите ми. Наскоро научих, че възрастните родители на мой колега британец са отседнали на хотел в Лондон. Като попитах защо не са в неговата къща, той отговори, че не са искали да се притесняват взаимно и че родителите му имат своя програма за престоя си в Лондон, която не включва единствено неговото семейство и внуците.

Автор на текста: Бойко Боев

Снимки: Nicolas Poussin - Bacchanal - the Andrians и Caspar David Friedrich - Wanderer above the sea of fog under Creative Commons Licence.