Александър Василков за музиката на лондонските улици и затвори
Вие, читателите на нашия сайт bulgariansinlondon.com, сте забележителни хора. Ето пример, след като на сайта ни беше публикуван текста за затворите в Лондон с нас се свърза Александър Василков, който ни разказа, че работи по проект в един от лондонските затвори. Поканихме го да разкаже за проекта на онлайн срещата ни за британската полиция, съд и затвори. Александър - на снимката - се оказа филолог, музикант, който свири на лондонските улици (busker на английски), а отскоро и журналист. Най-важното е, че той е чудесен събеседник, затова го представяме на сайта ни.
Бях приет за докторант по английска литература в Лондонския Университетски Колеж (UCL). Трябваше да изследвам творчеството на Дейвид Хърбърт Лорънс. Това беше официалната причина да дойда в Лондон. Неофициално, за мен музиката винаги е била по-важна от академичния живот. Лондон е добро място за амбициозни музиканти. По време на втората година от докторантурата прекъснах и оттогава съм само и единствено музикант. Подозирам, че Лорънс би одобрил.
За първи път просвирих улично в Дания. През 2011г. заминах за Копенхаген да следвам английски език и литература. Живях три години в Дания, през които се скъсах от свирене. Бях привлечен от архитектурата и особената атмосфера на копенхагенското метро и исках да свиря предимно там (на подходящи места в дадена гара, а не вътре в движещ се влак - това не го одобрявам), затова поисках специално разрешение от тяхната администрация и слава богу ми разрешиха. В последствие дори издадох концертен албум, записан в една копенхагенска гара.
Първото ми улично свирене в Лондон всъщност не беше на улицата, а на гара Ватерло като част от инициативата Busk in London, от която съм част и до днес. Бях шокиран от човекопотока.
В Лондон свиря предимно като част от програмата на Busk in London - любимите ми гари са London Bridge и Clapham Junction. По-рядко свиря улично без да се съобразявам с никакви програми - заставам на подходящо място (например на малкия площад пред гара Южен Кенсингтън или някъде в Ричмънд) и свиря без да искам никакви разрешения от никого. Уличното свирене е напълно легална дейност, стига разбира се да не пречиш на живущите или работещите в близост. Най-рядко свиря в пъбове - като цяло музиката ми не е за там. През лятото на 2018г. обиколих два града във Франция и осем в Германия свирейки улично и реакцията беше повече от положителна. Разбира се, мечтая за концертни зали.
Аз свиря само авторски композиции. Щом изкарвам пари и още свиря, значи има финансов смисъл.
От края на 2019 г. съм част от инициативата InHouse Records - особен вид музикален лейбъл, който развива дейност в няколко затвора в Лондон и югоизточна Англия. Борим се срещу рецидивизма с музика. Основната идея е, че чрез музика може да се постигнат по-високи нива на рехабилитация на осъдените. Занимавайки се с музика, ти придобиваш определени умения, които са ти липсвали досега и чиято липса те е вкарала в грешния път.
Първото ми посещение в лондонски затвор беше в HM Prison Wormwood Scrubs. Спомням си, че най-много се впечатлих от строгия режим на входа. Това продължава да ме впечатлява и досега. Също така, парадоксалното усещане, че хем си заобиколен от потенциално опасни хора, хем си в сравнителна безопасност.
Преди пандемията имахме петима участници, с които прекарвахме деня в писане на песни и свирене. След дългото прекъсване заради вируса, сега тепърва набираме нови участници в програмата - от две седмици ходя от килия на килия и им обяснявам колко полезно е да се занимаваш с музика.
Има затворници и затворници. Някои са там за много тежки престъпления и нашата дейност едва ли може да им помогне. Други са попаднали в затвора от чист младежки келешлък - толкова им е бил акълът, нарушили са закона и в момента си изтърпяват наказанието. За тях определено има надежда.
От началото на пандемията участвам в писането на списанието Aux, което се издава от InHouse Records. Списанието - на снимката - е алтернатива на дейността ни терен в затворите, която не можехме да развиваме заради пандемията. Буквално за дни се преквалифицирахме от музиканти на журналисти и започнахме да пишем всевъзможни материали на музикални (и не само) теми - интервюта, уроци, съвети относно музикалния бизнес, история на определени музикални жанрове и т.н. Неща, които затворниците да четат и да се вдъхновяват. Английската филология много помага в случая.
В момента като други подобни дейности, свиренето на улицата е застой. Нямам търпение Busk in London да поднови дейност възможно най-скоро. С удоволствие бих свирил и в някоя лондонска църква - привличат ме архитектурата и акустиката на тези места. Също така много искам да повторя уличното турне. Естествено, най-голямата ми мечта е да напълня някоя малка, интимна концертна зала с моята публика.
Може да чуете музиката на Александър в Bandcamp тук и да разгледате неговия сайт alexanderkyd.com/. Страхотен музикант е.
Фотограф: Христо Станкулов
