Интервю: Животът през очите на един българин в Лондон

Споделяме интервю на Милен Антиохов, от което ще научите за нашата група в Лондон и създателите на сайта www.bulgariansinlondon.com

Бойко Боев: "Чрез засадените рози ние пускаме корени в Лондон"

Бойко Боев и съпругата му Десислава Дякова са българи в Лондон и създатели на www.bulgariansinlondon.com и на инициативата „Разходки из Лондон“. Около уеб сайта и разходките се формира една все по-нарастваща общност от българските имигранти в английската столица, на които вече 8 години Бойко и Десислава помагат за културната им адаптация в Лондон.

Ти си юрист по професия и е малко неочаквано, че намираш време и за такава, по-креативна и общественадейност. Как се стигна до нея?

Един от всеки двама жители на Англия доброволства по някакъв начин поне един път месечно. Това означава, че лекари, адвокати, фризьори, шофьори, футболисти и хора с други професии освен че работят, за да се издържат, отделят време и средства за някаква обществена кауза, с която се идентифицират. Общата заетост на доброволците в Англия се равнява на труда на 1 250 000 души, които работят на пълен работен ден. Научих за тези данни през 2018 г. По това време вече бях живял 10 години в Англия, бях решил, че ще се установя в тази страна, имах свое жилище и приятели, познавах съседите си и бях доброволец не за една, а за две организации. С първата помагах на самотни възрастни хора от квартала, в който живея, а с другата съдействах за културната адаптация на български имигранти в Лондон. През 2013 г., вървейки 800 километра по поклоническия път до Сантяго де Компостела (известен като Камино) открих, че ми харесва да опознавам света, вървейки, както и че ходенето допринася за нови социални контакти и добро настоение. Тъй като исках да опозная Лондон, започнах обиколка на града по маршрут за градски туристи, който минава из парковете из лондонските квартали (40% от територията на Лондон е зелена, благодарение на 3000-те парка в британската столица). Затова след Каминото във Франция и Испания, започнах всеки месец да вървя по 10-ина километра из различни райони на Лондон. Поканих други българи да се присъединят. Така се роди групата за разходки из Лондон. Първата година направихме пълна обиколка на Лондон, общо 120 километра, тръгвайки всеки път от мястото, където предишния път спирахме. Участниците имат различни професии и имигантски опит, но общо любопитство към Лондон, интерес към опознаването на британската култура. Прекарването на неделен ден на различни места и споделянето на позитивно настроение с други хора е разтоварващо. Групата ни стана популярна, след като през 2015 г. моята съпруга Десислава и аз направихме сайта, в който разказваме за британската култура, Лондон и интересни българи в Лондон. Ценя времето си както за професионални, така и за обществените и за личните ми интереси, защото имам много идентичности и харесвам всяка от тях. В момента отговарям за защита на личните данни на клиентите на компания, известна на ултра богаташите от цял свят със своите резиденции на екзотични места по света. Подобни услуги в България няма и със сигурност ще е интересно да разкажа за работата си, но за мен е също интересно да говоря за обществените дейности на нашата българска група в Лондон. Аз не съм само юрист, но и доброволец, имигрант, българин, лондончанин, блогър, пътешественик. Харесвам всичките си идентичности. Освен това оценявам, че разговорът за нашата български група в Лондон е различен от интервютата с българи в чужбина, които говорят за работата си.

Как откривате с Десислава любопитните факти и историите, които разказвате в сайта?

Може да бъде открита много информация за Лондон. Но уникалното на нашия сайт е, че в него Лондон е български град. Повечето автори са български имигранти в Лондон или българи, които познават добре българската и британската култури. Сайтът ни е ориентир в Лондон. Откриването на български следи в Лондон ни доставя специално удоволствие, тъй като българският Лондон не е познат нито на българите, нито на останалите лондончани. Деси и аз четем онлайн архиви на Лондон и после посещаваме места, свързани с България. Спомням си как докосвахме с ръка врачанския варовик, с който е покрит най-големия индуски храм в Лондон. Снимали сме се на улица “Варна” и “Плевна” (както е бил известен Плевен през 19-ти век). Вероятно дори библиотекарите на Народната библиотека в София не са държали в ръка старите книги, свързани с България, които нашата група видя при посещението си в Британската библиотека. Били сме също на посещения в лондонското кметство, в Скотланд Ярд и в Британския музей по покана на тези организации. Ние знаем на кой етаж в Британския музей могат да се видят български експонати. Тези български връзки дават усещане за корени, от които всички български имигранти се нуждаем в новата страна.

Живял си в САЩ, Германия, Полша, а от 14 години си се установил в Лондон. Какво е различното у българите в Лондон спрямо имигрантите от България в другите страни?

Имигрантите си приличат навсякъде по света. Има такива, които имигрират подготвени – знаят местния език, имат познания за местната култура, имат контакти с хора и работа - и такива, които не са подготвени. Друго разделение между имигрантите е между тези, които живеят с куфар до вратата си, защото са дошли временно, и тези, които са решили да се установят. Повечето български имигранти първоначално си мислят, че са в чужбина временно, затова животът и мислите им са на няколко места. Това е изтощително положение, тъй човек е като разкрачен и не живее пълноценно нито на едното място, нито на другото. 

Как променя Лондон българите?

Вероятно 99% от българите в Лондон живеят за първи път в толкова голям град. Освен това Лондон е мултикултурен (37% от жителите на Лондон са родени извън Великобритания) и класово разнообразен. Дългите пътувания всеки ден, цветовете на кожите на пътниците в метрото и откритието, че след преместването от България живееш в квартал, който не си виждал в любимите си английски филми, са стресиращи открития. В познатата среда правим много неща без мислене, а когато сме на чуждо място интуитивно сме нащрек. Имигрантът мисли за това, което чува, за това, което мисли, че му казват, за това, което мисли, че иска, за това, което мисли, че трябва да каже, за това, което казва, за това дали са го разбрали правилно… Ако можеше да се произвежда електроенергия с мозъчните усилия на имигрантите в Лондон, мисля, че тя щеше да е достатъчна да осветява цяла Великобритания. От това как се справят в новата среда зависи самочувствието на имигрантите. Забелязал съм, че българките се адаптират по-бързо. Те общуват с повече местни хора. Това се отразява благоприятно за научаването на езика и местните особености. Ако в едно семейство съпругът е имал по-високи доходи в България, в Лондон много често това се променя. Освен това често много хората откриват за първи път в чужбина, че имат таланти и качества. Сещам се и за едни мъже роми, които копаеха канал в квартала ми преди години. Всичките бяха от Сливен и работеха от години в Лондон. “Тук не сме цигани”, ми казаха, като ги питах за разликата между Лондон и Сливен. Те харесват, че имат работа в Лондон и че не са третирани различно от оставалите работници имигранти.

Преди няколко години засадихте български рози в центъра на града – като подарък от българите в Лондон за Лондон. Продължавате ли да се грижите за тях?

През 2018 г., пет години след създаването на нашата българска група в Лондон, решихме да направим дар за Лондон. По това време около 400 българи бяха идвали на наши разходки в Лондон, а 2000 души се бяха абонирали за нашите имейли. С общи усилия засадихме рози дамасцена на Голдън Скуеър в квартал Сохо. Това е квартал в централен Лондон, а Голдън Скуеър е площад със сгради от 18-ти и 19-ти век, на който се намират офисите на музикалната компания Sony и на рекламната агенция Saatchi. От книга на бивш български дипломат научих, че на този площад в миналото са били посадени рози, дарени от софийската община. През 2018 г. розите бяха умрели, но градинарят на площада си спомняше за тях. Предложихме на общината на Уестминстър да засадим същите рози, като дар от българите в Лондон. Те харесаха идеята. Розите засадихме през 2018 г., a през 2019 г. нашата група и Лондонския сити клуб направи фестивал с 52 български танцьори, актьори и музиканти от Лондон, на който поканихме своите приятели, колеги и съседи. Всяка година нашата група се грижи за розите на Голдън Скуеър. Табелка до тях казва, че те са подарък за Лондон от българите в Лондон. Много лондончани са впечатлени от факта, че розите са национално цвете и на Англия, и на България. Спомняте ли си как Розинзон Крузо, правейки своя градина, превръщаше непознатия остров в свой дом? Подобно чрез засадените от нашата българска група рози ние пускаме корени в Лондон. 

На снимката: Бойко Боев

Кое е най-голямото затруднение за един нов българин в Лондон? 

Мисля, че най-трудно за имигранта е да приеме, че наученото от България може да няма значение за новия му живот и работа. Ако сте били в казармата, сте изпитали това като новобранци. Подобно на казармата, в чужбина правилата са различни, затова е по-добре да не се взима човек прекалено сериозно и да е готов за учи нови неща. Имигрантите имам нужда също да споделят стреса с хора, които могат да ги разберат. В това отношение съм завиждал да колеги иранци или италианци с лели и чичовци, живели по-отдавна в Лондон. Предполагам, че те могат да разберат най-добре стреса от културните различия и да им дадат добри съвети. След време имигрантите имат нужда да получат признание за успеха си. Ако кажеш на някой в България, че детето ти учи в лондонски университет, или че имаш работа в лондонска банка, това се смята за голям успех, но на лондончани това не прави впечатление, защото те не взимат предвид откъде идваме ние като имигранти. Много българи споделят опита си и успехите си на нашите разходки. Имаме вече няколко случая на участници, които се ожениха и идват вече с децата си.

Имали сте подкрепата на Садик Кхан, кметът на Лондон, през 2018-а за уеб сайта ви. Търсите ли подкрепа за българите в Лондон освен поддръжката в самата общност?

Ние търсим приятелство с други лондончани и институции. Забелязал съм, че много българи се чувстват по-уверени да направят контакти в Лондон, когато са част от група. Благодарение на засадените от нас рози в Сохо създадохме полезни контакти. Радват ни се както от Лондонското кметство, така и от общината на Уестминстър. На фестивала с български творци от Лондон имаше представители на Британската библиотека, Лондонския университет и полицията, които ни бяха канили на събития преди това. 

Кое от отношението у лондончани спрямо българите в града би искал да се промени?

Рядко в британската преса има история за българи. Затова си мисля, че българските мигранти продължаваме да сме незабележими. Това е нормално, защото макар вече много на брой, ние сме сравнително отскоро във Великобритания. Очаквам децата на българските мигранти да направят българската общност по-видима. Възможности за това има: например, британският министър на образовонанието е от кюрдски произход, имигрирал като дете; финансовият министър е с индийски произход; най-добрата британска тенисиска – с румънски, а главният редактор на модното списание British Vogue – с ганайски. 

Коя е най-ценната българска стока сред българите в Лондон?

Откакто има много българи в Лондон, могат да се купят какви ли не български храни в имигранските магазини. Не се учудвам, че много българи купуват българска майонеза, масло, олио. Подобно – в Ню Йорк има много видове кетчуп, защото жителите предпочитат да купуват кетчупа, който познават от родните си места. От България ме радват неща, направени от майка ми, като сладки или бурканче лютеница. 

Казвал си, че сякаш вече не познаваш България; че сте се променили и ти, и тя. Все пак - какво би те изненадало от страната ни? 

Ще съм приятно изненадан, ако български филм получи Оскар; или писател - Нобелова награда, защото тогава ще мога да го споделя с мои приятели и колеги в Лондон. Ще съм приятно изненадан и ако българският национален отбор по футбол победи английския. Ще отида на работа с кеф след подобна победа.

Кои са интересните българи, които напоследък са те впечатлили по-силно?

Познавам много интересни българи в Лондон. Например, жена, която на 64 години е защитила докторантура в лондонски университет. Или българи с интересни професии като машинистка в лондонското метро, шеф на университетски център за роботи, полицайка или учител по музика в лондонски затвор.

Кога се събрахте най-много хора на разходка и каква беше темата? 

Макар да се разхождаме в неделни дни, когато няма много движение, ако темата на разходката е любопитна за много хора, групата е голяма. Например, когато показвахме аристократичните квартали Мейфеър и Сейнт Джеймсис, бяхме към 40 човека. Някои бяха ходили из тези квартали, но искаха да научат за клубовете за джентълмени и магазините за аристократи. Влязохме в магазин за парфюми, за да ни покажат любимите парфюми на Даяна и Чърчил. 

А кога последно изпита голямо вълнение от събитие, свързано с групата?

През септември миналата година имахме парти на групата ни на Голдън Скуеър. Първо подрязахме розите и после имахме пикник и слушахме концерт на български китарист. Заради ковид пандемията бяхме спряли да каним непознати на разходките и събитията, но от март отново правим това. Тези които живеят в Лондон и искат да се включат в нашата група могат да направят това в meetup.com. Това е платформа за социални групи в Лондон и по света. Нашата група има вече над 2000 членове.

С какво все още не можеш да свикнеш в Лондон?

Мисля, че свиквам рано или късно с всичко. Доскоро не можех да свикна с жени, които се гримират в обществения транспорт сутрин на път за работа. Проблемът беше в това, че зяпам, а зяпането не е прието и всеки има усещане за лично пространство дори в обществения транспорт.

Имаш ли любимо кафене или ресторант в Лондон?

Обичам етническите ресторанти. Напоследък ходя с приятели в един португалски. В района живеят доста португалци и през летните вечери животът е на улицата. Точно както в Порто или Лисабон. Лондон има впечатляващи исторически пъбове. С писателя Алек Попов бяхме в пъб, в който Ленин и Сталин са пили бира. С актьора Ивайло Христов се разходихме из квартала, в който е отрасъл Чарли Чаплин, и пихме бира – в заведение, където майка на Чаплин е пяла. С поетесата Аксиния Михайлова бяхме в пъб от 1500 г. В България няма все още Мишлен ресторанти. Тези, които могат са си го позволят, ще имат вероятно незабравимо преживяване от класен лондонски ресторант. В Лондон има 66 ресторанта с Мишлен звезди.

Какъв съвет би дал на българин, който смята да заживее в Лондон?

Съветът ми е да приеме, че в Лондон има възможност за ново начало. Както и да идва на нашите разходки – там ще намери хора, готови да го изслушат, а в мое лице – един “чичо”, който може да му даде полезен съвет за английската култура и Лондон. 

Автор: Милен Антиoхов

За автора: Милен Антиохов усеща себе си като щастлив човек. Защото е баща и обожава да изкарва време с децата си. Защото е изпълнил детските си мечти – като порасне, да стане директор на зоологическата градина (храни и чисти на животните в зоопарка за един ден покрай статия в списание) и футболист (за една тренировка с отбора на "Левски" от първата ера на Мъри, макар и с юношите, пак покрай списанието). Защото е учил висше и покрай това е пропуснал задължителната казарма, което го спасило от ужаса да се бръсне всеки ден. И защото общо взето се е занимавал само с неща, които са му интересни – в списания, рекламни агенции, детското издателство "Рибка" и фотокомиксите Papermovie.

Снимки: Виктор Кадири