Александра Асенова: Стараех се да отделям възможно най-много време на най-любимото ми общество – българското
На по-късен етап избрах Brunel University London заради безграничните възможности, които предлага за развитие и реализация град като Лондон, а университетът ме привлече с челните позиции, които заема повече от 10 години за бизнес специалности в Англия. Brunel University London, кръстен на Isambard Kingdom Brunel – един от най-изобретателните и дейни инженери в английската история, е известен не само с реномираните си бизнес и инженерни специалности, привличащи студенти от цял свят, но и с изследователските постижения на своите професори, признати от университети в цял свят.
Още от първия месец в университета знаех, че това е правилното място за мен, а днес, дни след дипломирането ми, съм още по-щастлива от направения избор. Наред с професионалния екип от преподаватели и служители, едно от най-важните неща за мен са условията за учене, които университетът предлага на студентите си. Това, което ми хареса най-много, а и ми беше най-полезно, беше огромната онлайн база данни, свободно достъпна за всички студенти, и четириетажната денонощна библиотека, оборудвана със стотици компютри и хиляди книги, и помощни материали. Също така, Brunel се отличава с това, че целият кампус, заедно с общежитията, са на едно място, където има всичко, от което се нуждаеш - места за почивка и разходки (любима ми беше Ботаническата градина), открити и закрити съоръжения за спорт; бар, стол и кафенета за развлечения. Това ми помогна да се запозная с много други студенти от най-различни специалности, и да се сприятеля с хора от цял свят. Единственият недостатък (ако може така да се нарече) е, че е съвсем в периферията на Лондон, и всяко пътуване до където и да било в града е бавно и изморително, което беше най-трудно втората и третата година, когато вече не живеех на общежитие и трябваше да пътувам често.
За трите ми години там времето не ми стигна единствено да се запиша и да участвам във всички организирани и ръководени от студенти клубове и общества, които ми бяха интересни, тъй като се опитвах да съчетавам университета с ходенето на работа, което не беше лесно. За сметка на това обаче, се стараех да отделям възможно най-много време на най-любимото ми общество – българското.
Въпреки че много се надявах да имам възможността да представя проект или презентация за България, тя не присъстваше в академичната част от следването, но благодарение на Българското общество, беше неизменна част от студентския ми живот. В обществото ни членуваха около 25 българи, като това далеч не бяха всички сънародници в университета. Затова главна наша цел беше популяризирането на клуба и привличането на нови членове. Стараехме се да организираме срещи на обществото всяка седмица, където се събирахме на по кафе или бира и си говорихме на всевъзможни теми – от ежедневните ни преживявания в университета до теми от политическия и социален живот в България, дори се събирахме, за да ходим да гласуваме в Посолството. Освен ежеседмичните ни срещи, веднъж на две седмици запазвахме зала в университета, където прожектирахме български филми. Правехме си анкети и гледахме най-различни филми – стари и нови, комедийни и други - не чак толкова оптимистични. Избирахме филми, които имат английски субтитри, за да предизвикаме интерес и у чуждестранните студенти. Имахме си и член от Китай, който още от втората седмица прилежно учеше български и пиеше ракия! Въпреки че повечето българи се прибираха за празниците, малкото останали в Brunel винаги се събирахме и отбелязвахме традициите и обичаите на Коледа, Великден и Гергьовден, както бихме отпразнували със семействата си. На 24 май пък се събрахме за да прочетем любимите си български стихотворения. Също така участвахме и във фестивала на Brunel – One World Week, който цели да обедини студентите от цял свят и да покаже по малко от всички националности. Ние избрахме да покажем разнообразната българска кухня, като предлагахме и обяснявахме на всички какво всъщност е лютеница и филия с шарена сол.
Безспорно е, че обществото ни будеше голям интерес у българските студенти, но не у всички. Направи ми впечатление, че някои от сънародниците ни умишлено избягват контакт с други българи, което за мен е тъжно. Затова бих посъветвала младите българи тук да са по-отворени и приятелски настроени към останалите българи. Когато чуят българска реч около себе си да се обърнат и да поздравят, а не да замълчат неловко, за да не бъдат чути. И когато се събират различни клубове за разходки или на по кафе, да не се притесняват, че не познават останалите, а да се присъединят спокойно. На никого не са навредили малко повече социални контакти, а и никога не знаеш от къде ще изскочи ново приятелство, любов или пък бизнес идея.
Щастлива съм, че се дипломирах в Brunel University London, щастлива и благодарна съм, че университетът ме срещна с най-различни хора, някои от които, сигурна съм, ще останат в живота ми още дълго време и не на последно място съм щастлива, че нямам планове за бъдещето след Brunel. Засега искам да остана в Лондон, да се възползвам от възможностите му, да натрупам опит и може би да запиша магистратура след няколко години. Но, въпреки че много ми харесва да живея, уча и работя тук, това определено не е градът, в който искам да прекарам целия си живот. Тайничко ми се иска някой ден да се върна в България, но предполагам че този ден няма да е скоро – има още куп места, на които искам да отида, а защо не и да поживея."
Александра Асенова има бакалавърска степен по International Buissiness от Brunel University London.
