Александър Смилков: Никой не се взима прекалено на сериозно
Александър Смилков е на 24 години, от шест години живее във Великобритания, а от две - в Лондон, занимавам се с Project Management в Legal outsourcing компания в the City of London. Алекс разказва пред Разходки из Лондон за своя университет и живота в Лондон.
Какво учи във Великобритания?Завърших бизнес и право.
Как избра какво и къде да учиш?
Като всичко друго досега, университетът и специалността ги избрах в последния момент. По обяд, в деня на крайния срок, реших, че няма да е лошо да “пусна” апликации за няколко университета във Великобритания. Седнах на един от компютрите в гимназията и започнах на случаен принцип да избирам университети, които звучаха познато. Изборът тогава беше между Американския университет в Благоевград и Великобритания. Мама избра Великобритания.
От съученик научих, че негов познат от нашата гимназия учи в Брадфорд, та първо това избрах. След това имах още 4 избора - запълних ги горе-долу на произволен принцип. Години по-късно си намерих апликацията и умрях от срам - бях кандидатствал Политика в LSE (London School of Economics and Political Science) с мотивационно писмо за Бизнес и Право. В крайна сметка се озовах в Брадфорд.
Какви бяха първите ти впечатления от университета?
В университета предподавателите бяха точно обратното на тези в гимназията: даваха свобода, прекарваха време със студентите в неформална обстановка, правеха лекциите забавни.
Лекторът по счетоводство слагаше цитати в слайдовете и даваше шоколадови бонбони на тези, които знаят чий е цитатът. Идваше на лекции с Харли Дейвидсън и най-често се шегуваше с това колко скучни и досадни са счетоводителите. Като цяло сарказмът е основна част от образователния процес и никой не се взима прекалено на сериозно.
Ако можеш да отнесеш 5 неща от Лондон в България кои ще са те?
Маркировката по улиците, пъбовете, младежката култура и начин на обличане (ако мога примерно Shoreditch да го преместя?), толерантността към различните и Борис Джонсън.
Какво най-често казваш за България на своите колеги в Лондон?
Най-често им казвам, че съвсем скоро съм пристигнал и че съм се возил в товарно ремарке на ТИР до тук. Казвам им също, че в България си купуваме жените. Всички са гледали Борат и знаят неговата фраза “when I buy my wife…”. Това винаги кара хората да се смеят, докато един ден една колежка не намери статия за панаир на ромски булки в България в *Тhe Sun*.
Как си представяш своя живот след 5 години?
Самостоятелно жилище с огромна кухня, професионална еспресо машина, куче, колело. Знам - звучи прекалено, но хората в днешно време изобщо не си дават зор в живота и се примиряват с лошо кафе всеки ден.
Кога за последно беше в България и какво най-много ти хареса/не ти хареса?
Бях си в България за Коледа миналата година. Много ми хареса, че на паспортна проверка на летището митничарят ме попита “Какво правите тук?”. На което му отговорих, че и аз вече се питам същото.
Александър Смилков
Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.
